Свети Никола (Бърждани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска църква в кичевското село Бърждани, Северна Македония. Църквата е част от Кичевското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Кичево
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоБърждани
Посветен наНиколай Чудотворец
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоКичевско
Изграждане1872 г.
Статутдействащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия
Стенописи на иточната стена на протезиса
Стенописи на северната стена на протезиса

Изградена е в 1872 година от охридски майстори според каменната плоча, вградена в пода на църквата. Църквата е типичен възрожденски храм – еднокорабна базилика с валчест свод и широка калота над наоса. Апсидата е петстранна и декорирана с архиволти. За разлика от повечето съвременни църкви не е вкопана, а в нея се влиза, изкачвайки се по няколко стъпала.[2]

Най-старите икони в църквата са от Дичо Зограф и датират от 1849 година и най-вероятно са от старата църква, която в 1872 година е разширена. За новата църква непосредствено преди 1872 година е изработен и нов иконостас с престолни икони от неизвестен майстор.[2] Част от старите престолни икони на Дичо Зограф са поставени в олтара, а част в новия иконостас.[3]

Олтарното простраство е изписано в 1874 година от сина на Дичо Аврам Дичов, който изработва и много икони.[3] В църквата е изписан портрет на Теофилакт Охридски, фреска, която се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропарът „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на Дионисий Фурноаграфиот.[4]

Бележки редактиране

  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. а б Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  3. а б Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 438.
  4. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.