Свети Никола (Бърждани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска църква в кичевското село Бърждани, Северна Македония. Църквата е част от Кичевското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
„Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Кичево | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Бърждани |
Посветен на | Николай Чудотворец |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Дебърско-Кичевска |
Архиерейско наместничество | Кичевско |
Изграждане | 1872 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Никола“ в Общомедия |
Изградена е в 1872 година от охридски майстори според каменната плоча, вградена в пода на църквата. Църквата е типичен възрожденски храм – еднокорабна базилика с валчест свод и широка калота над наоса. Апсидата е петстранна и декорирана с архиволти. За разлика от повечето съвременни църкви не е вкопана, а в нея се влиза, изкачвайки се по няколко стъпала.[2]
Най-старите икони в църквата са от Дичо Зограф и датират от 1849 година и най-вероятно са от старата църква, която в 1872 година е разширена. За новата църква непосредствено преди 1872 година е изработен и нов иконостас с престолни икони от неизвестен майстор.[2] Част от старите престолни икони на Дичо Зограф са поставени в олтара, а част в новия иконостас.[3]
Олтарното простраство е изписано в 1874 година от сина на Дичо Аврам Дичов, който изработва и много икони.[3] В църквата е изписан портрет на Теофилакт Охридски, фреска, която се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропарът „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на Дионисий Фурноаграфиот.[4]
-
„Богородица с Христос“, Аврам Дичов, 1874 г.
-
„Рождество Христово“, Аврам Дичов
-
„Василий Велики“
-
„Свети Никола и Свети Теофилакт“
-
„Свети Атанасий и Свети Антоний“
-
„Свети Андрей“
-
„Свети Димитър“
-
„Свети Георги“
-
„Света Неделя“
-
„Свети Тома“
Бележки редактиране
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
- ↑ а б Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 438.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.