Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“, известна като Горна Церков (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е възрожденска църква в стружкото село Вевчани, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2][3]

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Св. Никола во Вевчани (2).JPG
Общ изглед
Местоположение в община Вевчани
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Вевчани
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Стружко
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1864 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

АрхитектураРедактиране

Строежът на църквата е започнат в 1834 година, след като вевчанци успяват с голям подкуп да получат разрешение.[2] Храмът е завършен в 1864 година.[3] В архитектурно отношение е голяма невкопана трикорабна базилика с женска църква. Размерите ѝ̀ са 18 m на 12,5 m. Зидарията е от дялан камък. Над входната врата има релефи с библейски символи.[2] Камбаната е отлята в Румъния, дарение от братя Насто и Кръстан Костойчиновски, гурбетчии в Турно Северин.[2]

ЖивописРедактиране

Повечето икони са изработени от видния дебърски майстор Дичо Зограф. Първата негова икона е тази на Света Богородица, подписана и датирана 1849 г. [4] Останалите Дичови икони са от 1867 година.[5] По иконите има изписани тропари, рядко срещано явление, характерно за Дичовото творчество.[6]

Иконата (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий е дело на дебърския майстор Евтим Спасов. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.[7] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.[8]

Стенописите в храма са изработени от сина на Дичо Зограф Аврам Дичов в 1879 година.[9]

БележкиРедактиране

  1. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. а б в г Светилишта. // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
  3. а б Духовни светилишта во Вевчани. // Низ Вевчани. Посетен на 27 август 2018.
  4. Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  5. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  6. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  7. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
  8. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 57.
  9. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век. // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.