Светослав Поменов
Светослав Константинов Поменов или Помянов (изписване до 1945 година: Светославъ Константиновъ Помѣновъ) е български дипломат[1], дългогодишен посланик в различни страни.[2]
| Светослав Поменов | |
| български дипломат | |
| Роден |
1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Баща | Константин Помянов |
Биография
редактиранеРоден е през 1887 година[3] в София,[2] в семейството на юриста и политик Константин Поменов. Завършва право във Франция, след което работи в Министерството на външните работи и изповеданията.[3] За бойни отличия и заслуги във войната през Първата световна война, Светослав Поменов е награден с три ордена „За храброст“ IV степен.[4]
В 1919 година е секретар на българската делегация на Версайската конференция в Париж,[2] участва в делегацията за подписването на Ньойския договор,[5] а следващата година представлява България при основаването на Обществото на народите.[6] Последователно е управляващ българската легация в Берн (1920 – 1921), управляващ и пълномощен министър в Берлин (1921 – 1923). Началник на политическото отделение на МВРИ (1923 – 1925), пълномощен министър в Букурещ (1924 – 1931), Берлин (1931 – 1934) и Рим (1934 – 1940).[2][3] През 1940 година ръководи българската делегация за сключването на Крайовската спогодба.[3] През следващите години е началник на канцеларията на двореца (1941 – 1944).[2]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е осъден на смърт от така наречения Народен съд, въпреки че народният обвинител Никола Гаврилов се изказва много положително за него – че е „човек с демократични разбирания, дипломат от кариерата, направил донесение за капитулацията на Италия, не е бил германофил“.[7]
Разстрелян е на 1 февруари 1945 година в София.[2] Съпругата му и дъщеря им още на 23 декември 1944 година са интернирани в добруджанското село Босна при крайно тежки условия.[8]
Родословие
редактиране| Ангел Поменов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Поменов (1850 – 1913) | Иван Поменов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Поменов (1887 – 1945) | Райна Ковачева (1880 – 1967) | Антон Ковачев (1877 – 1931) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ www.promacedonia.org
- ↑ а б в г д е Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 1939). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 480.
- ↑ а б в г Бочев, Стефан. Автопортретът ми като журналист и дипломат. София, Фондация „Комунитас“, 2009. ISBN 9789549992038. с. 325.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 10; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215-216
- ↑ Радослав Диков, БНР, 27.11.2024, Втората национална катастрофа – налагането на Ньойския диктат (на снимката: 8-и на 3-и ред)
- ↑ Документи за командироването на Светослав ("Славчо") Поменов и Константин Минков като делегати при основаване на Лигата на Нациите (1920)
- ↑ Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 93.
- ↑ Радева, Виолета. Разправата с децата и жените на „враговете” // bulgariaanalytica.org. 23 декември 2016. Архивиран от оригинала на 2024-05-09. Посетен на 9 май 2024.