Светослав Поменов

български дипломат

Светослав Константинов Поменов е български дипломат[1], дългогодишен посланик в различни страни.[2]

Светослав Поменов
български дипломат
Роден
1887 г.
Починал
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаКонстантин Помянов

БиографияРедактиране

Роден е през 1887 година[3] в София,[2] в семейството на юриста и политик Константин Помянов. Завършва право във Франция, след което работи в Министерството на външните работи и изповеданията.[3] За бойни отличия и заслуги във войната през Първата световна война, Светослав Помянов е награден с три ордена „За храброст“ IV степен.[4]

В 1919 година е секретар на българската делегация на Версайската конференция в Париж.[2] Последователно е управляващ българската легация в Берн (1920 - 1921), управляващ и пълномощен министър в Берлин (1921 - 1923). Началник на политическото отделение на МВРИ (1923 - 1925), пълноможещ министър в Букурещ (1924 - 1931), Берлин (1931 - 1934) и Рим (1934 - 1940).[2][3] През 1940 година ръководи българската делегация за сключването на Крайовската спогодба.[3] През следващите години е началник на канцеларията на двореца (1941 - 1944).[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е осъден на смърт от така наречения Народен съд. Разстрелян е на 1 февруари 1945 година в София.[2]

БележкиРедактиране

  1. www.promacedonia.org
  2. а б в г д е Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 19439). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 480.
  3. а б в г Бочев, Стефан. Автопортретът ми като журналист и дипломат. София, Фондация „Комунитас“, 2009. ISBN 9789549992038. с. 325.
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 10; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215-216