Отваря главното меню

„Свети Спас“, или „Свето Възнесение Господне“, е късносредновековна православна църква в Несебър, България.

Църква „Свети Спас“
Church of the Holy Saviour, Nesebar.JPG
Map of Nesebar.png
42.6593° с. ш. 27.7345° и. д.
Църква „Свети Спас“
Местонахождение в Несебър
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Несебър
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Бургас
Тип на сградата каменен градеж
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане 1609 г.
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Църква „Свети Спас“ в Общомедия

История и архитектураРедактиране

Църквата "Свето Възнесение Господне” е построена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян. Това става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. Тя е еднокорабна и едноабсидна църква с дължина 11,7 м и ширина 5,7 м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.8 м. Дървеният стреховиден покрив е без обшивка отвътре. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята.

Стените са покрити почти изцяло със стенописи. Върху южната и северната стена са разположени композиции със сюжети от Евангелието, а под тях са изобразени в цял ръст фигури на светци. В апсидата е изписана сцената „Богородица – ширшая небес с Младенеца“.

В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана през 1441 г. в “Старата митрополия“ и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей.

Макар и без особени архитектурни достойнства, църквата има добре запазени, реставрирани стенописи, които представят живописната школа в Несебър от XVII век.

Външни препраткиРедактиране