Свлачище
Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни маси и се създават предпоставки за придвижването им. Причините за възникването на свлачища са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони.
Свлачищните процеси нямат внезапен характер и е възможно да бъдат регулирани с технически средства. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на свлачището може да се стигне до възникване на бедствена ситуация.
На територията на България свлачищата са около 1000 и засягат площ от над 200 000 декара.
Елементи и класификация на свлачищата Редактиране
Основите елементи на свлачищата са[1]:
- повърхнина – повърхнината (повърхнините) на плъзгане, по която се свличат земните маси. Тя може да е най-различна в зависимост от типа на свлачището. При някои видове свлачища вместо повърхнина се формира слой (зона), в който настъпва разрушаването;
- дълбочина – разстоянието от горната повърхност на свлачището до повърхнината на плъзгане. Разстоянието се измерва перпендикулярно на горната повърхност на свлачището;
- тяло – целият обем на свличащите се земни маси;
- глава (вежда) – най-горната част на свлачищното тяло;
- пета (език) – най-долната част на свлачищното тяло;
- дължина – разстоянието от главата до петата на свлачищното тяло;
- широчина – най-голямото разстояние напречно на посоката на свлачището.
Според Наредба 12[1], свлачищата се разделят в зависимост от:
- геоложките и тектонските си характеристики:
- асеквентни – свлачища, образувани в еднородни почви;
- консеквентни – свлачища, при които свличането е по разделителните повърхнини между разнородни пластове, по прослойки със или без наличие на пукнатини;
- инсеквентни – свлачища, при които повърхнината на плъзгане пресича повърхнините на напластяване.
- механизма на процесите:
- делапсивни – свлачища, които се зараждат в долната част на склоновете, след което свлачищният процес постепенно се придвижва нагоре. Обикновено тези свлачища се предизвикват от морска и речна абразия, ерозия от повърхностни води в петата на склоновете, пресичане на терени от пътища и железопътни линии, неправилна технология при планировка на терена, линейни изкопи за водопроводни и канализационни мрежи и др.
- детрузивни – свлачища, които започват в горната част на склоновете, като свличащите се земни маси вследствие натиска отгоре образуват т. нар. „свлачищен купол“. Най-често причините за възникване на детрузивни свлачища са: претоварване в горния край на откоса; преовлажняване в горния край на откоса, причинено от извори и водопроводни и канализационни съоръжения; натиск, който се упражнява при пропадането на льосови почви (образуване на почвени клинове) и др.;
- консистентни – свлачища, които възникват вследствие на преовлажняване и влошаване консистенцията на глинести почви, от които са изградени склоновете. Те са сравнително плитки, често повърхностни, вкл. при незначителни наклони на откосите;
- срутища – внезапно нарушаване на устойчивостта на стръмни склонове от сравнително твърди почви или скали, което често се наблюдава по пукнатини. При срутища повърхнината на плъзгане обикновено е по-стръмна от 45 градуса.
- пълзящи склонове – свлачища с движение на повърхността до 0,05 mm в денонощие.
- дълбочината на повърхнината на плъзгане:
- дълбоки – свлачища с криволинейна, нефиксирана повърхнина на плъзгане, която се образува на дълбочина от повърхността на терена, по-голяма от 4 m;
- плитки – свлачища с дълбочина до 4 m;
- повърхностни – свлачища, които са силно зависими от атмосферните води. При тях фиксираната повърхнина (плоскост) на плъзгане следва приблизително наклона на терена. Такива свлачища обикновено са от делапсивен или консеквентен тип.
Вижте също Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ а б ДНСК – Наредба № 12 от 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони Архив на оригинала от 2007-11-16 в Wayback Machine., Приложение 3 към чл.12