Друмево

село в община Шумен, обл. Шумен

Друмево е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен. Старото име на селото е Аптаразак.

Друмево
Паркът пред кметството на Друмево
Паркът пред кметството на Друмево
България
43.1405° с. ш. 27.1581° и. д.
Друмево
Област Шумен
43.1405° с. ш. 27.1581° и. д.
Друмево
Общи данни
Население1087 души[1] (15 март 2024 г.)
29,8 души/km²
Землище36,449 km²
Надм. височина298 m
Пощ. код9815
Тел. код05319
МПС кодН
ЕКАТТЕ23813
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Шумен
Христо Христов
(БСП – Обединена левица; 2023)
Кметство
   кмет
кмет на с.Друмево - Октай Мехмед от БСП
Друмево в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на Провадийското плато на около 25 км югозападно от град Шумен. То е разположено приблизително по средата на един от най-кратките маршрути свързващи Шумен с Провадия. Въпреки това обаче връзката му с областния и общински център е изключително лоша. Основният път от години е неподдържан и на много места са се образували слачища. Природата около селото е много красива. Край селото има язовир, който е частна собственост.

До края на 19 век селото е населено от турци. Състояло се е от две села: Желез и Аптаразак. В първото десетилетие на 20 век тук пристигат първите българи. Основно това са хора, тръгнали от Севлиевски, Търновски и Габровски села. Купуват къщи от местното население. Турците ги приемат приятелски и заживяват мирно и спокойно до наши дни. Празнуват заедно християнски и мюсюлмански празници. Българите със собствени средства и труд построяват храм „Успение Богородично“. До края на петдесетте години на 20 век в селото има две турски и едно българско училище. Между тях съществува надпревара за творчески изяви на учениците. Много от турчетата учат в българско училище по желание на родителите им.

От 1960 г. в селото остава едно училище – ОУ „Христо Ботев“, в което се учат българи, турци и роми.

В читалището се води интензивен живот. Има самодеен театрален състав, детски хор и библиотека.

През 1970 г. се построява ново читалище с голям салон за кинопрожекции и други общоселски събрания. Разширява се е и библиотеката.

Така наречената „Здравна служба“ е сграда, в която има лекарски кабинет, стоматолог, за кратък период от време и родилно отделение.

Налице е амбицията всяко семейство да изучи детето си. Така всеки млад човек остава да живее там където е завършил образованието си.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19342434
19462272
19562155
19651905
19751703
19851513
19921269
20011059
2011940
2021815

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 940 100.00
Българи 113 12.02
Турци 510 54.25
Цигани 300 31.91
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 10 1.06

Културни и природни забележителности

редактиране

В селото има функционираща целодневна детска градина. Обединеното училище в населеното място предоставя общообразователна подготовка за ученици от начален и прогимназиален етап на основно образование, общообразователна и професионална подготовка за ученици от първи гимназиален етап на средно образование. ОбУ "Христо Ботев" в село Друмево е средищно, с целодневна организация на учебния ден за ученици от Друмево и от околните села. Забележителности са добре поддържаните църква и джамия и красивата чешма в центъра на селото.

Редовни събития

редактиране

Общоселският събор се провежда в средата на август и по точно на 15 август

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Друмево, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
  3. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)