Севелина Гьорова
Доц. Севелина Гьорова е български изкуствовед, театрален критик[1] и университетски преподавател, доктор на изкуствознанието.[2]
| Севелина Гьорова | |
|---|---|
| български изкуствовед и театрален критик | |
| Родена | |
| Починала | |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работила в |
Народен театър „Иван Вазов“ Театър „Сълза и смях“ НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ |
БиографияРедактиране
Родена е на 12 април 1934 г. във Видин. На 24-годишна възраст става драматург, впоследствие главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“, длъжност на която е до 1978 г. В периода 1966 – 1968 е и главен драматург на театър „Сълза и смях“.[2]
Други длъжности, които заема през живота си, са – секретар на Съюза на артистите в България; председател на българския център на Международната организация на театралните критици; преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1981 – 2002).[2]
Допринася в печата с публикации за драматургията и театъра от 1954 г. Автор е на книги по проблемите на драматургията и театъра и на 16 монографии за видни български артисти и режисьори, по-важните от които са „Театрален триумвират“, „Диалог с времето“, „Триединството на театъра“, „Ловци на мигове“.
Умира нелепо на 7 октомври 2007 г., след като е блъсната от тролейбус на път за Кукления театър в Стара Загора.[1][3]
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Почина д-р Севелина Гьорова. // Jabse news. Посетен на 13 април 2011. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в доц. Севелина Гьорова – изкуствовед. // EVENTS.bg. Посетен на 12 април 2011.
- ↑ Нелепа смърт покоси Севелина Гьорова. // Книги NEWS. Посетен на 12 април 2011.
Външни препраткиРедактиране
- Текстове
- „Театралите се обърнаха към триковете на търговския театър“, в-к „Монд дипломатик“, март 2007
- Интервюта
- „Севелина Гьорова: Театърът ще пребъде“, интервю на Джуни Александрова, в-к „Дума“, 27 март 2006