Северна Уей (на китайски: 北魏; на пинин: Běi Wèi) е държава в Източна Азия, съществувала от 386 до 535 година в северната част на днешен Китай.[1]

Северна Уей
北魏
386 – 535
КонтинентАзия
СтолицаШънлъ (386 – 398)
Пинчън (398 – 493)
Луоян (493 – 534)
Чанан (534 – 535)
Официален език
ДинастияТуоба
Предшественик
Късна Цин
Късна Йен
Ся (5 век)|Ся
Северна Йен
Северна Лян
Наследник
Източна Уей
Западна Уей
Днес част от Китай
Северна Уей в Общомедия

Северна Уей възниква през 386 година, когато сиенбейският род Туоба се отцепва от Късна Цин и образува собствена държава в днешна Вътрешна Монголия. Владетелите на Южна Лян използват титлата император и през 439 година успяват да обединят целия Северен Китай. С това те слагат край на епохата на Шестнайсетте царства и поставят началото на периода Южни и северни династии. Северна Уей контролира Северен Китай до 535 година, когато се разделя на Източна Уей и Западна Уей.

Владетели на Северна Уей редактиране

Официално име Лично име Управление
1 Уей Даоу Туоба Гуей 386 – 409
2 Уей Минюен Туоба Съ 409 – 423
3 Уей Тайу Туоба Тао 424 – 452
4 Уей Нанан Туоба Ю 452
5 Уей Уънчън Туоба Дзюн 452 – 465
6 Уей Сиенуън Туоба Хун 466 – 471
7 Уей Сяаоуън Юен Хун 471 – 499
8 Уей Сюену Юен Къ 499 – 515
9 Уей Сяомин Юен Сю 516 – 528
10 Уей Йоуджу Юен Джао 528
11 Уей Сяоджуан Юен Дзийоу 528 – 530
12 Уей Чангуан Юен Йе 530 – 531
13 Уей Дзиемин Юен Гун 531 – 532
14 Уей Андин Юен Лан 531 – 532
15 Уей Сяоу Юен Сиу 532 – 535

Бележки редактиране