Сеймен или Сеймените (мн.ч.) (на турски: seğmen от фарси: segban) са млади добре обучени и въоръжени воини във Влашко през XVII и XVIII век.

Сеймените, както и анадолските секбани, били всичките тюфекчии (букв. въоръжени с пушки). През XVII век огнестрелното оръжие станало достъпно и масово навлязло на въоръжение. [1]

Възникват като охранителни отряди на влашките господари на основата на акънджиите от Румелия. През октомври 1595 г. в битка при Гюргево, след поражението в битката при Кълугерени в началото на дългата война, акънджийският корпус търпи огромни загуби. След това поражение акънджийският корпус никога не се възстановява. В началото на дългата война са регистрирани 50 000 акънджии, докато техният брой след края на войната към 1630 г. възлиза на около 2000. [2] Голяма част от тези воини се трансформират в мирното време след края на дългата война във военни охранители към влашките боляри, с полицейски функции. [3][4][5][6]

Изплашени от нарастващите привилегии на болярите и заплашени от възможността да изгубят тимарите си или да бъдат превърнати в крепостни селяни, влашките сеймени се разбунтуват през 1655 г. С помощта на трансилванския владетел Дьорд II Ракоци, принцепс на Трансилвания, Константин I Щербан Басараб успява да потуши бунта им, след като сеймените првземат Букурещ и го плячкосват. Сеймените са победени решително на 26 юни 1655 г. в битка на река Теляжен, ляв приток на река Прахова.

БележкиРедактиране

  1. История на Османската империя; Терминологичен речник, стр. 341 и 342, автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3
  2. Decei 2000.
  3. Речник на редки, остарели и диалектни думи – сеймени
  4. Alkan 2012, с. 496.
  5. Alkan 2013, с. 112.
  6. Hammer-Purgstall, Hellert-7 1836, с. 305.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Seimeni“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​