Отваря главното меню

Битката при Гюргево (на румънски: Bătălia de la Giurgiu) е една от най-решителните победи в историята на Влахия, благодарение на която Михай Храбри успява да запази de facto независимостта на Влашко, да развие стратегическото си настъпление на юг в българските земи /през следващите години до първото търновско въстание/ и да обедини за пръв път трите дунавски княжества под една власт.

Битка при Гюргево
дългата война
Mihai Viteazul fighting the Turks, Giurgiu, October 1595.jpg
Сигизмунд Батори побеждавайки османците в Гюргево, октомври 1595 г. Синан паша бяга по моста. Pannoniae historiae hronologica, 1596.
Информация
Период 27 октомври – 30 октомври 1595 г.
Място Гюргево
Резултат решителна стратегическа победа за Михай Храбри
Страни в конфликта
Flag of Wallachia.svg Княжество Влахия
Coat of arms of Transylvania.svg Княжество Трансилвания
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Михай Храбри
Сигизмунд Батори
Синан паша
Сили
над 50 хил. до 100 хил. с акънджиите
Жертви и загуби
неизв. 8000 пленени

Михай Храбри възползвайки се от стратегическото си приемущество след битката при Кълугерени, с помощта на трансилванския владетел Сигизмунд Батори, успява да изгони османците от Търговище (на 6 октомври) и от Букурещ (на 12 октомври), след което развива успехите с решителна битка с която прогонва окончателно натрапниците преди зимата. Османците са изненадани в Гюргево, взети са 8000 пленници акънджии, които постфактум са освободени. С тосканската артилерия е бомбардирана крепостта на Дунава и завладяна.

Решителна победа за Михай Храбри, която води до стратегическа загуба на Влашко за османците в хода на дългата война, в резултат от която областта продължава да се управлява от видни представители на фамилиите Кантакузино и Крайовеску през XVII век. Османците никога повече не кроят планове за превръщане на Влашко в османски еялет.

Битката на практика слага началото на края на акънджийския корпус на империята, който в началото на дългата война наброява 50 000 акънджии, докато техния брой след края на войната /към 1630 г./ възлиза на около 2000. [1] Победата позволява на Михай Храбри да пренесе през следващите няколко години войната на юг от Дунава. По време на походите му в днешна Северна България са преселени във Влашко поне 15 – 16 хил. българи. Първото търновско въстание е логистирано от Влашко, а след края му в Константинопол е екзекутиран Андроник Кантакузино – водача на радикалната прохристиянска румелийска партия в османската столица. Във Влашко след битката се формират първите сейменски отряди, а плячката за Михай Храбри и Сигизмунд Батори от гюргевската крепост е 2 млн. жълтици. [2]

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране