Селце (община Прилеп)

(пренасочване от Селце (Община Прилеп))
Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.

Селце (на македонска литературна норма: Селце) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селце
Селце
— село —
41.3256° с. ш. 21.5731° и. д.
Селце
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областДрен планина
Надм. височина854 m
Население294 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Селце в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в северното подножие на Дрен планина, на около 3 км южно от общинския център Прилеп.

 
Селяни в Селце в 1913 година
 
Български офицери край Селце по време на Първата световна война, април 1918 г. Кратък курс по картечно дело

В XIX век Селце е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В 1871 година е издигната църквата „Успение Богородично“, която представлява неизписана трикорабна базилика с полукръгла апсида.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Селце Близно (Seltzé-blizno) е посочено като село с 35 домакинства със 153 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Селце има 120 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Селце Ближно има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война 4 души от Селце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1933 година край селото е построен манастирът „Свети Димитър“ при епископ Николай Охридско-битолски. Църквата е еднокорабна сграда, с полукръгла апсида на източната страна. Манастирската църква е осветена на 2 август 1960 година от митрополит Климент Преспанско-Битолски.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители, всички македонци.[8]

Личности

редактиране
Родени в Селце
  •   Божинов, четник на ВМОРО[9]
  •   Кирил Тодоров (1903 – 6 август 1925), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражението при Драчевица[10]
  •   Коне Алексов (? – 1907), ръководител на ВМОРО, убит от сърби в Кръстец[11]
Починали в Селце
  1. Црква „Успение на Пресвета Богородица“, село Селце // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-06-12. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  7. Манастир „Свети Димитриј“, село Селце // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  9. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
  11. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.