Сенокос (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сеноко̀с (изписване до 1945 година: Сѣнокосъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Сенокос
Църката „Свети Димитър“ (1927)
Църката „Свети Димитър“ (1927)
Общи данни
Население 35 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,581 души/km²
Землище 47 084 km²
Надм. височина 992 m
Пощ. код 2752
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 66247
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(ПЗ)
Сенокос в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Сенокос се намира в Северен Пирин и е най-близко разположеното до Националния парк от всички села на община Симитли. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин – най-северния алпийски връх на планината.

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сенокос (Sénokoss) е посочено като село с 95 домакинства и 330 българи.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Сѣнокос (Клисе) е 800 души, всички българи-християни.[3]

В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО с председател, касиер и един-двама съветници.[4][5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Сенокос
  •   Поп Илия, деец на ВМОК, войвода на чета в Горноджумайското въстание, сражавала се при Сърбиново на 23 септември 1902 година.[6]
  •   Милан Дяков (1893 – 1960), български революционер, син на Сотир Дяков, войвода на ВМРО
  •   Сотир Дяков (1854 – 1940), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на ВМОРО
Починали в Сенокос

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 - 143.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  4. Черква „Свети Димитър“ - Сенокос. // Senokos.com. Посетен на 28 януари 2017.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.