Сенокос (област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.
Сеноко̀с (изписване до 1945 година Сѣнокосъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.
| Сенокос | |
|---|---|
 Църката „Свети Димитър“ (1927) |
|
  Сенокос  Сенокос |
|
| Общи данни | |
| Население | 40 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 47 084 km² |
| Надм. височина | 992 m |
| Пощ. код | 2752 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66247 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Симитли Апостол Апостолов (ПЗ) |
| Сенокос в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Село Сенокос се намира в Северен Пирин и е най-близко разположеното до Националния парк от всички села на община Симитли. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин – най-северния алпийски връх на планината.
ИсторияРедактиране
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сенокос (Sénokoss) е посочено като село с 95 домакинства и 330 българи.[1] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Сѣнокос (Клисе) е 800 души, всички българи християни.[2]
В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО с председател, касиер и един-двама съветници.[3][4]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Сенокос
Поп Илия, деец на ВМОК, войвода на чета в Горноджумайското въстание, сражавала се при Сърбиново на 23 септември 1902 година.[5]- Милан Дяков (1893 – 1960), български революционер, син на Сотир Дяков, войвода на ВМРО
- Сотир Дяков (1854 – 1940), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на ВМОРО
- Починали в Сенокос
- Андрей Казепов (1878 – 1904), български революционер, кресненски войвода
- Петър Гърков (1912 – 1948), български революционер и горянин
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Черква „Свети Димитър“ - Сенокос. // Senokos.com. Посетен на 28 януари 2017.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
