Симитли (община)

община в област Благоевград

Симитли е община в Югозападна България, една от съставните общини на област Благоевград.

Община Симитли
      
Общи данни
ОбластБлагоевград
Площ553.004 km²
Население14 904 души
Адм. центърСимитли
Брой селища18
Сайтsimitli.bg
Управление
КметАпостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Общ. съвет17 съветници
Община Симитли в Общомедия
Топографска карта на община Симитли.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината се намира в северозападната част на област Благоевград и с площта си от 553,004 km2 заема 4-то място сред 14-те общини на областта, което съставлява 8,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат

редактиране

Територията на община Симитли представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. През средата на общината, от север на юг протича река Струма и центърът ѝ образува малката Симитлийска котловина, в която са разположени общинския център и още четири села. Преди котловината в общината попада долната (южна) част на Орановския пролом, а след нея – горната (северна) част на величествения и живописен Кресненски пролом. Тук в коритото на реката е най-ниската точка на общината – 230 m н.в. Западните и източните части на общината са планински. Североизточната ѝ част се заема от крайните югозападни разклонение на Югозападна Рила, с най-висока точка 2306 m. Югоизточната четвъртина се заема от северните и северозападни части на Северен Пирин и тук се издига най-високата точка на общината – връх Гърбец 2597 m. Цялата западна и северозападна част попада в южните разклонения на планината Влахина, с най-висока точка граничния връх Огреяк 1924 m. На югозапад, южно от десния приток на Струма Сушицка река се намират северните разклонения на Малешевска планина, т.нар. Крупнишки рид с най-висока точка Ильов връх (Джама) 1803 m.

През средата на общината, от север на юг, преминава около 20 km от течението на река Струма, която на нейна територия получава общо пет големи множество малки притока. От тях три са леви, събиращи водите си от Рила и Пирин – реките Градевска, Брежанска и Мечкулска и два десни, събиращи водите си от планините Влахина и Малешевска – реките Стара (Вранещица) и Сушицка.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори в град Симитли.

Населени места

редактиране
 
Пътят от Симитли за Разлог през главната улица на село Градево през 2011 г.

Общината се състои от 18 населени места. В централната част на общината – по поречието на Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата – Железница, Крупник, Полена, Полето, Симитли и Черниче. В западната планинска част са останалите пет селца – Брестово, Докатичево, Сухострел, Сушица и Тросково. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места – Брежани, Градево, Долно Осеново, Мечкул, Ракитна и Сенокос. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Брежани 620 39,676 Сърбиново Полена 580 18,891 Долна Сушица
Брестово 18 16,705 Полето 567 8,536
Горно Осеново 1 - в з-щето на с. Долно Осеново Ракитна 76 11,931
Градево 101 97,505 Сенокос 28 47,084
Докатичево 2 9,053 Симитли 6397 36,366 Симитлии, Изворите
Долно Осеново 1434 81,351 Осеново Сухострел 1 18,725
Железница 320 32,802 Сушица 24 62,037 Кадиица
Крупник 2073 35,412 Тросково 11 24,422
Мечкул 20 12,508 Черниче 927 - в з-щето на с. Крупник

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сърбиново на с. Брежани;
  • МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Симитлии на с. Изворите;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – възстановява старото име на с. Изворите – с. Симитли;
  • МЗ № 2889/ обн. 9 януари 1946 г. – признава н.м. Брестово (от с. Тросково) за с. Брестово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Горна (от с. Долно Осеново) за с. Горно Осеново;
– признава н.м. Полето (от с. Брежани) за с. Полето;
– признава н.м. Черниче (от с. Брежани) за с. Черниче;
  • Указ № 381/обн. 23.10.1960 г. – преименува с. Осеново на с. Долно Осеново;
  • Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – отделя н.м. Долна Сушица от сб.с. Сушица като отделно населено място и го преименува на с. Полена;
– отделя кв. Горна Сушица от сб.с. Сушица като отделно населено място и го преименува на с. Кадиица;
  • Указ № 5/Обн. 08.02.1963 г. – признава н.м. Предел (от община Симитли) за с. Предел;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Симитли за с.гр.т. Симитли;
  • Указ № 57/Обн. 05.02.1965 г. – присъединява с. Ораново като квартал на гр. Симитли;
– заличава с. Предел поради обособяването му като курорт;
– признава н.м. Ракитна за с. Ракитна;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т Симитли за гр. Симитли;
  • Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Кадиица на с. Сушица

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 14 283 10 691 11 503 47 31 3000 100.00 74.85 0.07 3.52 0.32 0.21 21.00
Симитли 6674 4177 3 387 11 16 2080 Симитли 62.58 0.04 5.79 0.11 0.23 31.16
Крупник 2078 1493 0 39 9 4 533 Крупник 71.84 0.00 1.87 0.43 0.19 25.64
Долно Осеново 1364 1341 7 15 Долно Осеново 98.31 0.51 1.09
Черниче 1083 995 46 33 Черниче 91.87 4.24 3.04
Брежани 790 735 10 43 Брежани 93.03 1.26 5.44
Полена 700 442 0 256 Полена 63.14 0.00 36.57
Полето 677 638 10 27 Полето 94.23 1.47 3.98
Железница 368 340 4 17 0 0 7 Железница 92.39 1.08 4.61 0.00 0.00 1.90
Градево 181 179 0 0 0 0 2 Градево 98.89 0.00 0.00 0.00 0.00 1.10
Ракитна 134 125 7 0 Ракитна 93.28 5.22 0.00
Сушица 84 83 0 Сушица 98.80 0.00
Сенокос 40 35 0 0 2 Сенокос 87.50 0.00 0.00 5.00
Тросково 29 28 0 0 0 0 1 Тросково 96.55 0.00 0.00 0.00 0.00 3.44
Мечкул 28 28 0 0 0 0 0 Мечкул 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Брестово 25 25 0 0 0 0 0 Брестово 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Горно Осеново 15 14 0 0 0 0 1 Горно Осеново 93.33 0.00 0.00 0.00 0.00 6.66
Докатичево 7 7 0 0 0 0 0 Докатичево 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Сухострел 6 6 0 0 0 0 0 Сухострел 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 14 283 100.00
Православие 8695 60.87
Католицизъм 30 0.21
Протестантство 42 0.29
Ислям 715 5.00
Друго 8 0.05
Нямат 74 0.51
Не се самоопределят 178 1.24
Непоказано 4541 31.79

Политика

редактиране

Общински съвет

редактиране
 
Сградата на общинския съвет през 2019 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 57,03 % 70,19 % 64,20 %
Общ брой места 17 17 17 17
Местна коалиция „Бъдеще за община Симитли“ 9 11
ГЕРБ 5 3
Народен съюз 2
Български демократичен център 2 1
Ред, законност и справедливост 2 1
Коалиция „Бъдеще за община Симитли 07“ (Национално движение „Симеон Втори“,
Политическо движение „Социалдемократи“, Българска социалдемокрация,
Обединен блок на труда, Християндемократичен форум, Демократическа партия)
10
Коалиция „За европейско развитие на община Симитли“
(Обединение на българските националисти „Целокупна България“,
Български земеделски народен съюз - Народен съюз, Демократи за силна България)
2
Коалиция „ГЕРБ и ВМРО – БНД“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение) 2
Коалиция „Обединени десни сили за община Симитли – СДС, ССД, Новото време, БСДП“
(Съюз на демократичните сили, Съюз на свободните демократи, Новото време,
Българска социалдемократическа партия)
1
Коалиция „Бъдеще за община Симитли – 2003“ 6
Коалиция „Демократичен съюз за община Симитли“ 6
Национално движение „Симеон Втори“ 2
Българска социалистическа партия 1
Национален идеал за единство 1
Коалиция „ВМРО – БНД и БСДП“ (ВМРО – Българско национално движение,
Българска социалдемократическа партия)
1

Транспорт

редактиране

По долината на река Струма, на протежение около 20 km преминава участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,7 km:

Икономика

редактиране

Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.

Екология и туризъм

редактиране

Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношение, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм. На територията на общината се намира ловно стопанство „ПРЕДЕЛ“. То разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.

Топографски карти

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2018.
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 23 октомври 2018.
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Симитли“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Симитли“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Симитли“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2018.

Външни препратки

редактиране