Серафим I Константинополски
Серафим I Константинополски (на гръцки: Σεραφείμ Α΄) е вселенски патриарх за кратко в периода 1733-1734 г., за малко повече от година. Приема за първи път името Серафим за вселенски патриарх, последван от неговия земляк Серафим II Константинополски.
| Серафим Σεραφείμ Α΄ | |
| вселенски патриарх | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Описан е от съвременниците си като кротък и добре образован, владеещ езика, ревностен проповедник и ревностен застъпник за църковния ред, въпреки че други го смятат за лицемер. Първоначално е митрополит на Дристра, т.е. на Силистра, а от 1726 г. до избирането му през март 1733 г. за патриарх е Никомидийски митрополит.[1]
Времето когато е избран за вселенски патриарх е сложно, непосредствено след въстанието на Патрона Халил и на първия ден от новата 1734 г. срещу него е извършен атентат – по време на опелото е нападнат с нож, но е леко ранен.[2]
Патриарх Серафим I Константинополски остава в историята на църквата като патриархът канонизирал Марк Ефески за светец. Османската власт го притиска грубо да отстъпи на Арменската апостолическа църква храма на Живоносния източник в Константинопол от времето на Юстиниан Велики и Божи гроб, вероятно в опит да бъде отстранен като неудобен. Серафим категорично отказва и е принуден да се оттегли от патриаршеската катедра през юни или септември 1734 г. Заточен е на Лемнос, след което пребивава в Света гора до смъртта си.
Бележки редактиране
- ↑ Γεδεών, Μανουήλ (1885). Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης, 36-1884
- ↑ Κούμας, Κωνσταντίνος Μ. (1831). Ιστορίαι των ανθρώπινων πράξεων, από των αρχαιοτάτων χρόνων έως των ημερών μας, τόμος Ι΄
| ? | → | дръстърски митрополит (? – 1726) |
→ | ? |
| ? | → | никомидийски митрополит (1726 – март 1733) |
→ | ? |
| Йеремия III | → | вселенски патриарх (март 1733 – юни/септември 1734) |
→ | Неофит VI |