Сергей Бондарчук

Серге́й Фьодорович Бондарчу́к (на руски: Серге́й Фё́дорович Бондарчу́к; 1920 – 1994) е съветски актьор, кинорежисьор, сценарист и театрален педагог.

Сергей Бондарчук
актьор
Sergei Bondarchuk, Sarajevo, 29. november 1969. Movie premier Battle of Neretva by Stevan Kragujevic.JPG
Сергей Бондарчук като Борис Годунов
Роден
Починал
Националност  СССР Русия
Професия Мосфилм
Активност 1948 – 1994
Награди Орден ЛенинОрден Октомврийска революцияОрден Отечественной войныОрден Трудового Красного ЗнамениМедаль „В ознаменование 100-летия со дня рождения Владимира Ильича Ленина“Медаль „За оборону Кавказа“Медаль „За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 – 1945 гг.“
Герой на социалистическия труд (СССР)Государственная премия СССРНародный артист СССРЗаслуженный_артист_РСФСРСталинская премияЛенинска премияГосударственная премия РСФСР имени братьев ВасильевыхНациональная премия Украины имени Тараса Шевченко
Уебсайт
Сергей Бондарчук в Общомедия
Сергей Бондарчук
Режисьор
Роден
25 септември 1920 г.(1920-09-25)
Починал
20 октомври 1994 г. (на 74 г.)
Активни години 1959 – 1964
Стил военно кино
Брачни партньори Евгения Белоусова
Инна Макарова
Ирина Скобцева
Деца Алексей, Наталия, Еле́на, Фьодор
Значими филми „Война и мир“
Оскари 1968
Награди Златен глобус 1968
Уебсайт
Сергей Бондарчук в Общомедия

Народен артист на СССР (1952), Герой на социалистическия труд (1980), лауреат на Сталинска (1952) и Ленинска премия (1960), Държавна награда на СССР (1984), „Оскар“ и „Златен глобус“.

БиографияРедактиране

Сергей Бондарчук е роден на 25 септември 1920 г. в село Белозьорка близо до Херсон, Украйна, като израства и учи в Таганрог и Ейск до 1938 г. Актьорската си кариера започва в Таганрогския драматичен театър[1], a през периода 1941 – 1942 г. по време на Великата Отечествена война служи в Червеноармейския театър в Грозни.

През 1948 г. Бондарчук завършва актьорския факултет на кинематографския институт в Москва с преподавател С. А. Герасимов. Постъпва в киностудия „Мосфилм“ и дебютира във филма „Млада гвардия“, като на снимачната площадка се запознава с бъдещата си съпруга Инна Макарова. През 1951 г. Бондарчук играе главната роля и във филма „Тарас Шевченко“, с което завоюва голям успех, включително е забелязан и награден от Сталин. На 32 години Сергей Бондарчук получава званието Народен артист на СССР.

През 1959 г. започва режисьорската кариера на Сергей Бондарчук с филма „Съдбата на човека“. През 1968 г. режисира монументалната продукция „Война и мир“, която става негов безспорен творчески връх, за който е признат за майстор на грандиозните батални сцени с многохилядна масовка. Бондарчук си печели рядкото право да снима отвъд желязната завеса – в Италия и Югославия. През този период започва преподавателската и ръководната кариера на Бондарчук, като е избран за секретар на Съюза на кинематографистите и за художествен ръководител на студия „Время“. През 1986 г., на върха на кариерата си, Сергей Бондарчук започва да губи авторитет и влияние след постоянни обвинения в официозен подход и непотизъм, като това проваля и плануваните снимки на нова копродукция[2][3].

Сергей Бондарчук умира на 20 октомври 1994 г. в Москва от инфаркта на миокарда и е погребан в Новодевическия гробищен парк. От 2004 г. във Волоколамск се провежда ежегоден фестивал на военно-патриотичните филми, посветен на паметта на Сергей Бондарчук.

Негови деца са актрисата и режисьор Наталия Бондарчук (от втория брак на Бондарчук с актрисата Инна Макарова), актьорът и режисьор Фьодор Бондарчук и актрисата Елена Бондарчук (от третия брак с актрисата Ирина Скобцева), както и математикът Алексей Бондарчук (от първия брак с Евгения Белоусова).

ФилмографияРедактиране

Филм Година на издаване Продукция Награди Роля
„Млада гвардия“ 1948   СССР Валко
„Мичурин“ 1948   СССР Уралец
„Кавалерът на Златната звезда“ 1950   СССР Сергей Тутаринов
„Тарас Шевченко“ 1951   СССР Тарас Шевченко
„Адмирал Ушаков“ 1953   СССР Тихон Прокофиев
„Кораби щурмуват бастиони“ 1953   СССР Тихон Прокофиев
„Не забравяйте“ 1954   СССР Александър Гармаш
„Незавършен разказ“ 1954   СССР Юрий Ершов
„Отело“ 1955   СССР Отело
„Скакалец“ 1955   СССР Осип Димов
„Иван Франко“ 1956   СССР Иван Франко
„Ходят войници“ 1958   СССР Матвей Крилов
Съдбата на човека 1959   СССР режисьор,
Андрей Соколов
„Серьожа“ 1960   СССР Коростельов
„Една нощ в Рим“ 1960   Италия Фьодор Назуков
„Война и мир“ 1968   СССР   режисьор,
Пиер Безухов
„Златните порти“ 1969   СССР
„Битката при Неретва“ 1969   Югославия Мартин
„Ватерлоо“ 1970   СССР режисьор
„Вуйчо Ваньо“ 1970   СССР Михаил Астров
„Мълчанието на доктор Ивънс“ 1973   СССР Мартин Ивънс
„Високи планини“ 1974   СССР Иван Степанов
„Избор на цел“ 1975   СССР Игор Курчатов
Те се сражаваха за родината 1975   СССР режисьор,
Звягинцев
„Зелени планински върхове“ 1976   СССР Врхови Зеленгоре
„Степ“ 1978   СССР режисьор,
Емелян
„Отец Сергий“ 1978   СССР Отец Сергий
„Професия – киноактьор“ 1979   СССР камео
„Овод“ 1980   СССР кардинал Монтанели
„Червените камбани“ I част 1982   СССР режисьор
„Червените камбани“ II част 1983   СССР режисьор
Семейство Карастоянови 1983   СССР,
  България
„Борис Годунов“ 1987   СССР режисьор,
Борис Годунов
„Случай на летището“ 1988   СССР генерал Токаренко
„Битката на тримата крале“ 1990   СССР Селим
„Русия под угроза“ 1992   СССР Морозов
„Тихия Дон“ 1992   СССР режисьор,
Пьотр Краснов

ИзточнициРедактиране

  1. Энциклопедия Таганрога. Ростов-на-Дону: Ростиздат, 2003, 512 с. ISBN 5-7509-0662-0.
  2. Эпопея с „Тихим Доном“ „Коммерсантъ“ № 203(3534) от 28.10.2006 (Проверено на 17 ноември 2008)
  3. Виктор Матизен Переворот. V съезд кинематографистов СССР Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine. (Проверено на 17 ноември 2008)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бондарчук, Сергей Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.