Сергей Михалков

съветски и руски писател

Сергей Владимирович Михалко̀в е съветски и руски писател, автор на детски книжки и сатирични басни.

Сергей Михалков
Сергей Владимирович Михалков
съветски и руски писател
Михалков Сергей Владимирович1.jpg
Роден
Починал
27 август 2009 г. (96 г.)
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Партия КПСС (1950 г.)
Награди Държавна награда на СССР (1978)
Червено знаме (1945)
Ленин (1939)
Герой на социалистическия труд (1973)
Октомврийска революция (1971)
За заслуги към Отечеството II степен (2003)
Орден на Трудовото червено знаме (1967)
Червена звезда (1943)
Ленинска премия (1970)
Орден на усмивката
Литература
Период от 1928 г.
Жанрове стих, Басня, пиеса, публицистика
Течение Социалистически реализъм
Известни творби Химн на Съветския съюз, Химн на Русия
Семейство
Деца Андрей Кончаловски
Никита Михалков

Уебсайт
Сергей Михалков в Общомедия

В рамките на 60 години става автор на текста на двата химна на СССР (от 1944 и от 1990 г.), както и на химна на Русия.

БиографияРедактиране

Ражда се в семейството на Владимир Александрович Михалков и Олга Михайловна (по баща Глебова)[1]. Произлиза от благородническото семейство Михалкови, предците му са царски адмирали и управници.

От 1930-те години е в съперничество с Корней Чуковски и Агния Барто. Неговите стихотворения за изключително високия Чичо Стьопа (Дядя Стёпа) се радват на особена популярност сред децата.

На 29 години, през 1942 г., творчеството на Михалков привлича вниманието на съветския лидер Йосиф Сталин, който му поръчва написването на текста на новия химн. Освен националния химн Михалков написва и голям брой сатирични пиеси и сценарии за няколко съветски комедии.

Живее в Москва. На 90-годишния му юбилей през 2003 г. президентът В. Путин лично го посещава в дома му и му връчва „Орден за служба на Отечеството“ 2-ра степен, като изтъква приноса му към руската култура. Михалков е и носител на орден „Ленин“ и званието „Герой на социалистическия труд“ за произведенията му от съветския период.

 
На среща с Владимир Путин, 2003 г.

През 1936 г. Михалков се жени за Наталия Петровна Кончаловская (1903 – 1988), внучка на художника Василий Суриков. Бракът им продължава 53 години, до нейната смърт. Раждат им се 2 сина, станали известни кинорежисьори – Андрей Кончаловски и Никита Михалков. Имат и осиновена дъщеря Екатерина (омъжва се за писателя Юлиан Семьонов, сценарист на сериала „Седемнадесет мига от пролетта“, играл във филма „Соларис“).

Сергей Михалков се жени през 1997 г. за Юлия Валериевна Суботина (1961), професор по физика, дъщеря на академик Валерий Суботин.

Михалков умира в съня си на 96-годишна възраст в московска болница[2]. Погребан е с пълни военни почести[3].

ТворчествоРедактиране

ДраматургияРедактиране

  • Том Кенти (1938) Комедия по мотиви от Марк Твен
  • Особое задание (1946)
  • Весёлое сновидение (1946)
  • Красный галстук (1947)
  • Я хочу домой (1949)
  • Илья Головин (1949) Пиеса
  • Зайка-зазнайка (1953)
  • Раки (1953) Сатирична комедия
  • Чужая роль (1954)
  • В одном купе (1954) Сатирично представление
  • Как медведь трубку нашёл (1954)
  • Охотник (1955)
  • Памятник себе… (1959) Сатирична комедия
  • Сомбреро (1957)
  • Дикари (1958)
  • Эцитоны бурчелли (1961)
  • Осторожно, листопад! (1961)
  • Забытый блиндаж (1963)
  • Трусохвостик (1966) Пиеса за деца
  • Первая тройка или Год 2001-й. (1970)
  • Дорогой мальчик (1971)
  • Балалайкин и К° (1974) Пиеса (по романа на Михаил Салтиков-Шчедрин „Современная идиллия“)
  • Пощёчина (1973) Пиеса
  • Пена (1975) Комедия на нравите
  • Пассаж в пассаже (1977) Пиеса (по мотиви от разказа на Фьодор Достоевски „Крокодил“)
  • Два „фитиля“ (1978)
  • Всё могут короли (1982) Сатирична комедия
  • Что написано пером (1984) Сатирична комедия

Сценарии за филмиРедактиране

 
Президентът на Руската федерация Владимир Путин при откриването на паметник на Сергей Михалков, 28 май 2014 г.
  • 1941 – Фронтовые подруги
  • 1942 – Бой под Соколом
  • 1942 – Боевой киносборник № 12
  • 1948 – Красный галстук – по едноименната пиеса
  • 1949 – У них есть Родина – по пиесата „Я хочу домой“
  • 1958 – Шофёр поневоле
  • 1958 – Новые похождения Кота в сапогах
  • 1959 – Сомбреро – по едноименната пиеса
  • 1960 – Леон Гаррос ищет друга
  • 1963 – Три плюс два – по пиесата „Дикари“
  • 1972 – Комитет девятнадцати
  • 1972 – Вид на жительство
  • 1974 – Дорогой мальчик – по едноименната пиеса
  • 1974 – Большое космическое путешествие – по пиесата „Первая тройка, или Год 2001“
  • 1975 – Меняю собаку на паровоз – по пиесата „Чужая роль“
  • 1979 – Пена – по едноименната пиеса

СтихосбиркиРедактиране

  • А что у вас
  • Дядя Стёпа
  • Мы с приятелем
  • Будь человеком
  • Разговор с сыном
  • Слова и буквы
  • Хижина дяди Тома
  • Школа
  • Я тоже был маленьким
  • Для больших и маленьких

ИзточнициРедактиране

  1. Mikhalkov, Sergey. Я был советским писателем. Приметы времени. 2006. ISBN 5-9524-1884-8. Посетен на 11 септември 2009. (на руски)
  2. Soviet and Russian anthem author Mikhalkov dies at 96. // RIA Novosti, 27 август 2009. Посетен на 11 септември 2009.
  3. Sergei Mikhalkov buried at Moscow's Novodevichye Cemetery. // RIA Novosti, 29 август 2009. Посетен на 11 септември 2009.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sergey Mikhalkov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​