Сергий Плаковски

Сергий Плаковски (хаджи Сергий) с хайдушко прозвище Сергий Грешни[1] е български духовник, йеромонах, участник във Велчовата завера през 1835 година.

Сергий Плаковски
български духовник и революционер
Хаджи Сергий Плаковски
Хаджи Сергий Плаковски
Роден
втора половина на XVIII век
Починал
Мъглижки манастир, Османска империя
Националност България

БиографияРедактиране

Светското му име е Станьо Ферманджиев. Роден е през втората половина на XVIII век в махалата Руховци, Еленско. Според някои предположения годината му на раждане е около 1760.[2] Съществуват сведения, че е получил известно образование при даскал поп Стоян Граматик (Стоян Робовски) в Елена. Става хайдутин в четата на Добри войвода. Заточен в Диарбекир, откъдето избягва. След завръщането си участва в четата на Куман Войвода. Постъпва в Света гора като послушник.[3]

Посвещение в хайдушкия занаят получава при друг свещеник – поп Стойко, по чието настояване посещава Божи гроб. След завръщането си от там пак събира чета и действа в Еленско и Трънско, но посещавал често Плаковския, Къпиновския и Присовския манастири, от които често получава убежище в замяна на закрила.[1]

Приема се, че поема управлението на Плаковския манастир през 1803 г. Открива училище в манастира и поканва учители от Света гора. След време отива до Йерусалим, където добива званието Хаджия. По време на Велчовата завера като игумен на манастира той дава убежище на Велчо Атанасов-Джамджията, капитан Георги Мамарчев и другарите им.[3] Когато става игумен на Плаковския манастир, чиито дела движи добре, не забравя и бойните си другари отпреди 1800 г. Освен тях хаджията подпомага и разни ученолюбиви деца.[1]

През 1835 г. след разкриване на Заверата е измъчван и заточен в Мъглижкия манастир, където умира от раните си. За него Георги Раковски пише: „... а бедний Сергий, игумен на Капиновския манастир, претърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти, и го гориха жив! Вадиха му очи, и други неизказани мъки му наложиха неверните поганци! Той е достоен да се числи в реда на свети великомъченици, понеже издъхна под толкова мъки за вяра и за отечество. Вечна ти памят, родолюбче Сергие! Ще дойде време да ти въздигне българский народ храм.“[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 168.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 589-590.
  3. а б в Георги Раковски. Горски пътник. Нови Сад, 1857, с. 240.

ЛитератураРедактиране

  • Николай Иванов. По следите на Велчова завера. В. Търново, изд. „Веста“, 2015.
  • Иван Радев. Българското въстание от 1835 г. (Велчовата завера). Изд. „Слово“, 2000, с. 207, 211.
  • Иван Матев. Гробът на отец Сергий Плаковски – В: Казанлък в миналото и днес, том V, 1999, с. 171 – 174.
  • Николай Жечев. Велчовата завера 1835. Изд. „Наука и изкуство“, 1985, с. 58.
  • Данко Димитров. Игуменът от Велчовата завера. Изд. ОФ, 1968.

Външни препраткиРедактиране