Сеславски манастир
Сеславският манастир „Свети Николай“ е недействащ български православен манастир.
| Сеславски манастир „Свети Николай“ | |
 Църквата на манастира, август 2012 г. | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Сеславци |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | XIV – XVI век |
| Статут | недействащ, паметник на културата |
| Сеславски манастир „Свети Николай“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Разположен в Софийската планина, над софийския квартал Сеславци. От манастира понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради.
История редактиране
Възможно е манастирът да е бил основан по време на второто българско царство, но тогавашният манастир е разрушен по османско време.[1] Основаването на манастира се отнася към средата на XVI век.[2] В началото на XIX в. е бил разрушен от кърджалии и повторно възстановен през 1832 г.[1]
След 9 септември 1944 г. манастирът попада на територията на държавен рудник за добив на уран (изнасян в СССР) и поради ограничения достъп на външни лица бързо запада. След демократичните промени, въпреки заявените намерения от разни институции и организации, манастирът не е възстановен или обитаван, а продължава да се руши. Понастоящем се стопанисва от кметството на с. Сеславци и е затворен за посетители поради риск от вандалски прояви.
Архитектура редактиране
По площ е най-големият християнски храм в района на София от ранния османски период.
Църквата, чието изграждане се отнася към XV – XVI век, е еднокорабна и едноапсидна с полуцилиндрично засводяване и притвор[3]. Открити са 3 живописни пласта, като най-добре запазена е стенописта от 1616 г., от времето на игумена йеромонах Даниил. Възможно е автор на този слой от стенописите да е предвъзрожденският книжовник и зограф йеромонах Пимен Зографски[4]. Стенописта е характерна със сцените от живота и чудесата на Христос, както и от живота на Света Богородица, представени са светци-отшелници Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски и старозаветни пророци.
Под жилищната сграда има двуделно скривалище, за което се предполага, че е било свързано със съседната крепост Калето.
Бележки редактиране
- ↑ а б Водач за българските планини - Бележити планински манастири
- ↑ Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в. ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
- ↑ Манова, Екатерина. Българска стенопис XVI-XVII век, София 1985, с. 23-25
- ↑ Тодоров, Георги. Дълбокото възраждане на България - Православие БГ
Източници редактиране
- Каменова, Дора. „Сеславската църква“. Издателство „Български художник“, София, 1977
- Сеславски манастир „Св. Николай“ – в портала „Свети места“ (svetimesta.com)
Външни препратки редактиране
- Сеславски манастир Архив на оригинала от 2012-01-01 в Wayback Machine. – в bulgariamonasteries.com