Симеон Симеонов (зоолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Симеонов.
Симеон Симеонов е български учен зоолог.
| Симеон Симеонов | |
| български биолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 декември 1991 г.
София, България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
Жизнен път
редактиранеСимеон Димитров Симеонов е роден на 14 май 1935 г. гр. Сливен. Завършва биология в Биолого-географския факултет на Софийския университет през 1958 г. Целият му творчески и професионален път е протекъл в университета. След дипломирането си, още същата година започва работа като хоноруван асистент. През 1960 г. е избран за асистент, в 1964 г. – за старши асистент. Главен асистент е от 1968 г. През 1971 г. защитава докторската си дисертация върху птиците на Пирин планина[1]. Хабилитира се като доцент в 1975 г.[2]
Симеон Симеонов е първият орнитолог в Софийския университет, където няколко десетилетия чете лекции по зоология на гръбначни животни и специализиран курс по орнитология. След кратко и тежко боледуване умира в София на 27 декември 1991 г.
Приноси в науката
редактиранеСимеон Симеонов е автор на над 80 научни публикации върху птиците в България, публикувани, освен в страната, и в Германия (бившите ГДР и ГФР) и Македония. Голямо внимание той отделя на хранителната биология на птиците. В серия от публикации той съобщава първи данни за състава на храната на редица видове нощни грабливи птици (сови) – бухал (Bubo bubo[3], горска улулица (Strix aluco), горска ушата сова (Asio otus), блатна сова (Asio flammeus), чухал (Otus scops), кукумявка (Athene noctua), забулена сова (Tyto alba), както и на някои дневни грабливи птици – ястребите (род Accipiter), кръстатия орел (Aquila heliaca), обикновения мишелов (Buteo buteo (L.)) и северния (гащат) мишелов (Buteo lagopus). Той изследва храненето и на някои пойни птици – домашното врабче, жълтата овесарка (Emberiza citrinella) и водния кос (Cinclus cinclus).
Той проучва (и със съавтори) орнитофауната на 5 наши планини – Пирин, Лозенска планина, Конявска планина, Осогово и Огражден, както и на Софийското поле, Ботевградската котловина, някои райони на Североизточна България и др. За първи път той съобщава за страната жълтоклюното конопарче (Carduelis flavirostris L.) като нов вид за българската орнитофауна. Съвместно с ентомолога и зоогеографа Васил Георгиев той прави първата орнитогеографска характеристика на България. [4]
Симеон Симеонов (понякога подписвал се като Симеон Димитров) е автор и на десетина великолепни научнопопулярни книги, основно за птиците. [5][6] Най-известна от тях е определителя на птиците на Балканския полуостров (съвм. с Таню Мичев; 2 издания). [7] С. Симеонов е бил и научен ръководител на една докрорантура (на орнитолога Златозар Боев) върху сравнителната морфология на чаплите (сем. Ardeidae) в България.
Оценка на делото му
редактиранеСимеон Симеонов е зоолог с широк профил. Освен върху птици, той има научни трудове и върху бозайници и влечуги. Поставя началото на проучванията върху хранителната биология на птиците въз основа на анализа на техните изплювки (погадки), както и началото на орнитоценологичните и орнитогеографските проучвания в страната. Резултатите от своите изследвания отчасти той успява да вложи в двата тома от академичната поредица „Фауна на България – Птици“. [8][9]
На негово име е наречена черешарката на Симеонов (Coccothraustes simeonovi Boev, 1998) – фосилен вид отпреди 2,25 млн. г., открит в находището край с. Долно Озирово до гр. Вършец.[10]
Източници
редактиране- ↑ Симеонов, С. 1971. Орнитоценологични проучвания на Пирин планина. Канд. дис., С., Биол. фак., 1 – 194.
- ↑ Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950 – 2008. Авангард Прима. С. 1 – 222.
- ↑ Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
- ↑ Георгиев, В., Симеонов, С., 1992. Зоогеографска характеристика на гнездовата орнитофауна на България. – Год. на СУ „К. Охридски“, т. 80, кн.1 – зоол., 200 – 210.
- ↑ Симеонов, С., М. Паспалева, Р. Дойчев. 1966. Птици. Наука и изкуство. 1 – 248.
- ↑ Симеонов, С., Р. Дойчев. 1973. Гнезда и яйца на дивите птици. Земиздат, 1 – 165.
- ↑ Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. „Д-р П. Берон“, С., 1 – 250.
- ↑ Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Т. 20. Aves. Ч. I. С., БАН.
- ↑ Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. Aves. Част II. С., АИ „Проф. М. Дринов“.
- ↑ Boev, Z. 1998. Late Pliocene Hawfinches (Coccothraustes Brisson, 1760) (Aves: Fringillidae) from Bulgaria. – Historia naturalis bulgarica, 9: 87 – 99.