Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Симеонов.

Симеон Симеонов е български учен зоолог.

Симеон Симеонов
български биолог
Роден
Починал
27 декември 1991 г. (56 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Биология
Образование Софийски университет

Съдържание

Жизнен пътРедактиране

Симеон Димитров Симеонов е роден на 14 май 1935 г. гр. Сливен. Завършва биология в Биолого-географския факултет на Софийския университет през 1958 г. Целият му творчески и професионален път е протекъл в университета. След дипломирането си, още същата година започва работа като хоноруван асистент. През 1960 г. е избран за асистент, в 1964 г. – за старши асистент. Главен асистент е от 1968 г. През 1971 г. защитава докторската си дисертация върху птиците на Пирин планина[1]. Хабилитира се като доцент в 1975 г.[2]

Симеон Симеонов е първият орнитолог в Софийския университет, където няколко десетилетия чете лекции по зоология на гръбначни животни и специализиран курс по орнитология. След кратко и тежко боледуване умира в София на 27 декември 1991 г.

Приноси в наукатаРедактиране

Симеон Симеонов е автор на над 80 научни публикации върху птиците в България, публикувани, освен в страната, и в Германия (бившите ГДР и ГФР) и Македония. Голямо внимание той отделя на хранителната биология на птиците. В серия от публикации той съобщава първи данни за състава на храната на редица видове нощни грабливи птици (сови) – бухал (Bubo bubo[3], горска улулица (Strix aluco), горска ушата сова (Asio otus), блатна сова (Asio flammeus), чухал (Otus scops), кукумявка (Athene noctua), забулена сова (Tyto alba), както и на някои дневни грабливи птици – ястребите (род Accipiter), кръстатия орел (Aquila heliaca), обикновения мишелов (Buteo buteo (L.)) и северния (гащат) мишелов (Buteo lagopus). Той изследва храненето и на някои пойни птици – домашното врабче, жълтата овесарка (Emberiza citrinella) и водния кос (Cinclus cinclus).

Той проучва (и със съавтори) орнитофауната на 5 наши планини – Пирин, Лозенска планина, Конявска планина, Осогово и Огражден, както и на Софийското поле, Ботевградската котловина, някои райони на Североизточна България и др. За първи път той съобщава за страната жълтоклюното конопарче (Carduelis flavirostris L.) като нов вид за българската орнитофауна. Съвместно със ентомолога и зоогеографа Васил Георгиев той прави първата орнитогеографска характеристика на България. [4]

Симеон Симеонов (понякога подписвал се като Симеон Димитров) е автор и на десетина великолепни научно-популярни книги, основно за птиците. [5][6] Най-известна от тях е определителя на птиците на Балканския полуостров (съвм. с Таню Мичев; 2 издания). [7] С. Симеонов е бил и научен ръководител на една докрорантура (на орнитолога Златозар Боев) върху сравнителната морфология на чаплите (сем. Ardeidae) в България.

Оценка на делото муРедактиране

Симеон Симеонов е зоолог с широк профил. Освен върху птици, той има научни трудове и върху бозайници и влечуги. Поставя началото на проучванията върху хранителната биология на птиците въз основа на анализа на техните изплювки (погадки), както и началото на орнитоценологичните и орнитогеографските проучвания в страната. Резултатите от своите изследвания отчасти той успява да вложи в двата тома от академичната поредица „Фауна на България – Птици“. [8][9]

На негово име е наречена черешарката на Симеонов (Coccothraustes simeonovi Boev, 1998) – фосилен вид отпреди 2,25 млн. г., открит в находището край с. Долно Озирово до гр. Вършец.[10]

ИзточнициРедактиране

  1. Симеонов, С. 1971. Орнитоценологични проучвания на Пирин планина. Канд. дис., С., Биол. фак., 1 – 194.
  2. Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950 – 2008. Авангард Прима. С. 1 – 222.
  3. Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
  4. Георгиев, В., Симеонов, С., 1992. Зоогеографска характеристика на гнездовата орнитофауна на България. – Год. на СУ „К. Охридски“, т. 80, кн.1 – зоол., 200 – 210.
  5. Симеонов, С., М. Паспалева, Р. Дойчев. 1966. Птици. Наука и изкуство. 1 – 248.
  6. Симеонов, С., Р. Дойчев. 1973. Гнезда и яйца на дивите птици. Земиздат, 1 – 165.
  7. Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. „Д-р П. Берон“, С., 1 – 250.
  8. Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Т. 20. Aves. Ч. I. С., БАН.
  9. Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. Aves. Част II. С., АИ „Проф. М. Дринов“.
  10. Boev, Z. 1998. Late Pliocene Hawfinches (Coccothraustes Brisson, 1760) (Aves: Fringillidae) from Bulgaria. – Historia naturalis bulgarica, 9: 87 – 99.