Социалистическа република Македония
Социалистическа република Македония (на македонска литературна норма: Социјалистичка Република Македонија), съкратено СР Македония и СРМ, е република в състава на бившата Социалистическа федеративна република Югославия.[1][2] След СР Черна гора тя е най-бедната югославска република.[3]
| Социалистическа република Македония Socijalistička Republika Makedonija Социјалистичка Република Македонија | |
| — част от Социалистическа федеративна република Югославия — | |
| 1944 – 1991 | |
.svg) Знаме .svg) Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Скопие |
| Официален език | Македонски език |
| История | |
| Основаване на СФРЮ | 1945 |
| Разпадане на Югославия | 1991 |
| Площ | |
| 25 333 km2 | |
| Население | |
| Преброяване | 2 033 964 |
| Гъстота | 79.1 д./km2 |
| Валута | югославски динар (YUD) = 100 пара |
| Часова зона | UTC +1, +2 (CET, CEST) |
| |
| Днес част от | Северна Македония |
| Социалистическа република Македония в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
След промяната на политическата система на парламентарна демокрация през 1990 г., Републиката сменя името си на Република Македония през 1991 г.[4] и с началото на разпадането на Югославия декларира своята пълна независимост на 8 септември 1991 г.
История
редактиранеЮгославската македонска държавност възниква първоначално под името Демократична федерална Македония[5] на 2 август 1944 година, на първото заседание на АСНОМ.
Между 1944 – 1948 г., под покровителството на Коминтерна, Тито и Сталин, и с одобрението на новата българска комунистическа власт в лицето на Георги Димитров, новосъздадените македонски държавни власти подготвят учители и книги, които са изпратени в НР България, за да разгърнат съвместно с БКП заплануваното мероприятие по умишлена македонизация на Пиринско, целяща последващо предаване на въпросните земи от страна на НР България на ФНР Югославия като евентуална стъпка към по-широка Балканска федеративна република. Този план пропада след 1948 г., когато настъпва разрив в отношенията между Сталин и югославския министър-председател Тито.
През 1946 година страната променя официалното си име на Народна република Македония. Тя е една от шестте републики на федерална Югославия. Много хора обаче са против Югославия, други искат по-голяма независимост, което води до тяхното преследване. Една от най-известните жертви на тези преследвания е първият председател на Република Македония Методи Андонов-Ченто. През 1963 година името е сменено на Социалистическа република Македония.
Глави на институции[6]
редактиранеПрезиденти на АСНОМ
редактиранеПредседатели на президиума на парламента
редактиране- Методи Андонов-Ченто (15 април 1945 – 15 март 1946)
- Димитър Несторов (15 март – 17 април 1946), временно изпълняващ длъжността
- Богоя Фотев (17 април 1946 – 4 януари 1951)
- Видое Смилевски (4 януари – 15 октомври 1951)
- Страхил Гигов (15 октомври 1951 – 2 февруари 1953)
- Лазар Колишевски
Председатели на парламента
редактиране- Димитър Стоянов-Мире (2 февруари – 19 декември 1953)
- Лазар Колишевски (19 декември 1953 – 26 юни 1962)
- Люпчо Арсов (26 юни 1962 – 24 юни 1963)
- Видое Смилевски (25 юни 1963 – 12 май 1967)
- Мито Хадживасилев (12 май 1967 – 1 август 1968)
- Златко Биляновски (1 август – 23 септември 1968), временно изпълняващ длъжността
- Никола Минчев (23 септември 1968 – 8 май 1974)
Председател на Председателството на CPM
редактиране- Видое Смилевски (8 май 1974 – 9 септември 1979)
- Люпчо Арсов (9 септември 1979 – 28 април 1982), временно изпълняващ длъжността до 30 септември
- Ангел Чемерски (28 април 1982 – 4 май 1983)
- Благоя Талески (4 май 1983 – 3 май 1984)
- Томе Буклески (3 май 1984 – 26 април 1985)
- Ванчо Апостолски (26 април 1985 – 28 април 1986)
- Матея Матевски (28 април – 30 април 1986), временно изпълняващ длъжността
- Драголюб Ставрев (30 април 1986 – 28 април 1988)
- Йездимир Богдански (28 април 1988 – 28 април 1990)
- Владимир Митков (28 април 1990 – 27 януари 1991)
Министър-председатели
редактиране- Лазар Колишевски (1945 – 1953)
- Любчо Арсов (1953 – 1960)
- Александър Гърличков (1960 – 1965)
- Никола Минчев (1965 – 1968)
- Ксенте Богоев (1968 – 1974)
- Благой Попов (1974 – 1982)
- Драголюб Ставрев (1982 – 1986)
- Глигорие Гоговски (1986 – 1991)
Външни препратки
редактиране- The Question of Self-determination and Union of the Macedonian Nation Архив на оригинала от 2008-12-12 в Wayback Machine.
- Macedonia after the Second World War (1945 – 1991) Архив на оригинала от 2009-03-13 в Wayback Machine.
- Dr. Cvetan Cvetkovski: CONSTITUTIONAL HISTORY OF THE REPUBLIC OF MACEDONIA – Centre for European Constitutional Law Архив на оригинала от 2008-03-27 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Устав Федеративне Народне Републике Југославије (1946), sr.wikisource.org, посетен на 19 октомври 2007. ((sh))
- ↑ Устав Социјалистичке Федеративне Републике Југославије (1963), sr.wikisource.org, посетен на 19 октомври 2007. ((sh))
- ↑ [1]
- ↑ page_pageid=113,160569&_dad=portal&_schema=PORTAL&prikaz=22&VestID=18237491 On This Day – Macedonian Information Agency – MIA[неработеща препратка], see: 1991 ((mk))
- ↑ Dr. Cvetan Cvetkovski, Skopje University, Faculty of Law, "Constitutional history of the Republic of Macedonia" Архив на оригинала от 2008-03-27 в Wayback Machine., section „1. Creation of the contemporary Macedonian state during the Second World War (1941 – 1945)“, Centre for European Constitutional Law.
- ↑ Macedonia