Скока (природна забележителност, област Шумен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Скока (природна забележителност, област Шумен).
Скока се нарича природна забележителност в Стара планина разположена в землището на село Веселиново, обл. Шумен. Обявена е за такава със Заповед №РД-314/30.05.2006 г. на МОСВ[1].
Природна забележителност „Скока“ | |
Водопадът „Скока“ | |
Информация | |
---|---|
Местоположение | България |
Данни | |
Площ | 111.04 хектара |
Създаден | 30 май 2006 |
Природна забележителност „Скока“ в Общомедия |
Природната забележителност е обявена с цел опазване на интересния ландшафт. Той включва скални венци, система от два големи и няколко по-малки водопада на река Кръщеница, забележителни карстови и скални образувания сред които и най-характерното наречено „Софрата“. Обхваща площ от 1110,350 дка. Стопанисва се и се охранява от Държавно лесничейство „Смядово“ под контрола на РИОСВ-Шумен[2]. От представителите на местната флора тук често се срещат червен божур (Paeonia peregrina), балканския ендемит понтийска ведрица (Fritillaria pontica) и момкова сълза (Pollygonatum multiflorum). Тези видове са разпространени предимно в местнстта „Челеклията“[3] От животинските видове се срещат сърни, елени, диви прасета и бухали.
Със съдействието на „фондация д-р Желю Желев“ в местността е изградена екопътека. Тя е с дължина около 8 km. Започва от западния край на село Веселиново и включва обхождането на четири природни образувания в района – водопадите „Скока“ и „Малкият скок“, „Пещерата“ („Сарая“) и местността „Софрата“. Изградени са места за почивка. Маршрутът е обозначен с указателни табели и знаци. Основният път е застлан с чакъл като към всяка от забележителностите се отделя пътека.
Мястото наречено „Софрата“ представлява гола скала насред гората със забележителни размери и без никаква растителност върху нея. Скалата е прорязана от улеи където според преданията траките извършвали жертвоприношения на боговете за мир и плодородие. Тук е измервано времето за зимното и лятното слънцестоене и отчитайки местоположението на слънцето траките извършвали едни от своите най-важни обреди в дните на пролетното и есенното равноденствие и през най-дългия и най-късия ден на годината.[4]
Галерия
редактиране-
Начало на екопътеката
-
Изглед към Скока
-
Входът към пещерата
-
От пещерата
-
Водоскок на река Кръщеница
-
Изглед към Малкия скок
-
Гъби
-
Място за почивка
-
Към Софрата
-
Софрата
Вижте също
редактиранеИзвори
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Скока – профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 28 юли 2014.