Скопски народоосвободителен партизански отряд

Скопският народоосвободителен партизански отряд (на македонска литературна норма: Скопски народноослободителен партизански одред) е първата комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, след като областта е включена в границите на Царство България. С това формално започва така наречената Народоосвободителна война на Македония, въпреки че историографията в Северна Македония премълчава за съществуването на отряда по политически причини[1].

Паметник на мястото, където е създаден скопския отряд.

След събранието на скопската организация на Покрайненския комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ) от 22 юни 1941 година е решено да се започне въоръжена съпротива срещу българската администрация и войска, като до този момент ръководителят на ПКМ Методи Шатаров – Шарло отказва да приеме българската войска за окупаторска[2]. След нападението на Германия над СССР под натиск от страна на Коминтерна обаче, започва изграждането на партизанска организация. На 22 август 1941 година под негово ръководство е формиран Първия скопски партизански отряд в местността Чифлик в парка на Скопие с численост 12 – 13 души от съществуващите дотогава пет диверсантски групи. По-късно групата се разраства до 42 души от смесена народност – македонци - повечето от които сърбомани, сърби, черногорци, хървати, чехи, турци и албанци[3]. Отрядът напада български стражари в Богомила и иззема взривни вещества от мината Радуша край Скопие на 8 септември и същия ден се изтегля на Водно, а на 9 септември в диверсантска база край Вардар[4]. Дни след това се премества и укрива в Скопска Църна гора, развива пропагандна дейност и организира убийствата на дейците на ВМРО Мане Мачков и Крум Панков от Скопие. Отрядът се разпада на 30 октомври 1941 година, някои партизаните влизат нелегално в Скопие[5], а мнозинството са арестувани заедно с откраднатите оръжия и взривове.

На 17 април 1942 година в подножието на Скопска Църна гора Даме Крапчев и Георги Саздовски формират Втория скопски партизански отряд от 20 души[4], но след 10 дни са заловени и осъдени от българския съд[6][7]. Самият отряд е разбит в началото на 1943 година.

От отряда са арестувани четирима души и осъдени на смърт – Любо Лекович – командир между 18 и 31 октомври[8], Васил Антевски студент в Сорбоната, Чедомир Миленкович – работник от Скопие и Периша Савелич – студент, като последните двама са сърби[9].

Участници

редактиране
  1. Шуплиновски, Спасе. Ситна стојна точка, в. Утрински весник, бр.1880 // Архивиран от оригинала на 2017-03-25. Посетен на 2010-12-24.
  2. Петров, Никола. Кои беа партизаните во Македонија, Скопје, 1998 г.
  3. Здравковски, Крсто. Да не се заборави: споменици и спомен белези од НОВ во Скопје, Скопје, 1982, стр. 40 – 41.
  4. а б Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1371. (на македонска литературна норма)
  6. „Револуцинерна активност во периодот 1941 – 1944“, взето от www.rabotnicki.com на 24.12.2010 г.
  7. www.rabotnicki.com
  8. Спасовски, Александар. Партизанското движење во Скопје и Скопско 1941 – 1945, Архив на Скопје, Скопје, 1984, стр. 60, 66
  9. Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја „Start magazin“, Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50 – 55 str.