Кемал Касим Сейфула с псевдоним Орак (на македонска литературна норма: Кемал Сејфула) е комунистически политик на Социалистическа Македония (вицепремиер, министър, депутат) и на Социалистическа Югославия (депутат, посланик), партизанин от турски произход.

Кемал Сейфула
Кемал Сејфула
югославски партизанин и политик
Роден
Починал
1978 г. (56 г.)

Биография

редактиране

Роден е в 1921 година в Скопие. Става член на СКМЮ от 1939, а на ЮКП – от 1941 година. Същата година се включва в първия скопски партизански отряд.

През 1942 година е интерниран в България. Същата година влиза във втория скопски партизански отрадя. От 1943 е член на Покрайненския комитет на СКМЮ. През 1944 година е младежки ръководител на втора македонска ударна бригада, а преди това е член на политическия отдел на първа македонско-косовска ударна бригада. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ.

След Втората световна война завършва Висшата политическа школа „Джуро Джакович“ в Белград. Заема разни длъжности, между които министър на Социалистическа република Македония, член на ЦК на МКП, член на Върховния съд на Македония (до края на юни 1945 г.)[1], председател на градския народен комитет (кмет) на Скопие (1951 – 1954). Министър на СР Македония от 1951 до 1953 г., министър на местните работи и местната индустрия, държавен и републикански секретар за финанси.

През 1953 година, когато Милован Джилас излиза със своите идеи за демократизация на югославския комунизъм, Кемал Сейфула най-силно застава зад неговите идеи. Отново е в Изпълнителния съвет (правителството) на СР Македония – вече като негов подпредседател, от 1963 до 1967 г.

Депутат е в югославската и в македонската скупщина. Посланик е на СФРЮ в Зимбабве (1969 – 1970), после в Ботсвана (1970 – 1973)[2]. Бил е член на Централния комитет на Обединение съюз на антифашистката младеж на Югославия, на ЦК на Съюза на комунистите на Македония и на ЦК на Съюза на комунистите на Югославия (1964 – 1969), на републиканския и на съюзния съвет на масовата обществена организация Социалистическ съюз на трудовия народ на Югославия

Кемал Сейфула умира през 1978 година[3]. Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година.

Автор е на книгите „Сојузот на комунистите на Југославија и националните малцинства“ (1959), „Националните малцинства во СР Македонија“ (1965) и Ullusalik sorunu (1972, на турски).