Слава Рачева

българска актриса

Слава Димитрова Ра̀чева е българска актриса в кукления театър.[1]

Слава Рачева
Родена
23 април 1938 г. (86 г.)
Активност1955 –
Деца1
Значими ролиПедя човек - лакът брада
Уебсайт
Слава Рачева в Общомедия

Ранен живот

редактиране

Родена е в град София на 23 април 1938 г. От 1954 до 1964 г. пее в Хора на софийските девойки. От 1955 г. е актриса в Централния куклен театър в София. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър при професор Кръстьо Мирски и Моис Бениеш през 1971 г.[1]

В своята кариера има над 80 роли в театъра. Също така участва в различни радио поредици и пиеси. В периода 1992–1997 г. е директор на Кукления театър в София.

През 1961 г. създава образа на куклата Педя човек - лакът брада, герой от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи.[1] На 24 април 2011 г. Педя човек – лакът брада навършва 50 години от съществуването си в телевизионния ефир. След любимата поредица, гласът на куклената актриса става толкова популярен, че я канят в много телевизионни детски програми, като „Кукленият град“ (1964).

Рачева понякога се занимава и с дублаж на филми и сериали.

 
Слава Рачева в БНР, 25.03.2018 г.

Отличия и награди

редактиране

Роли в театъра

редактиране

Слава Рачева изпълнява множество роли в кукления театър, по-значимите от тях са:[1]

  • Макс – „Макс и Мориц“ по Вилхелм Буш
  • Бабата – „Рибарят и златната рибка“ по Александър Пушкин
  • Мечо Пух – „Мечо Пух“ по Алекзандър Алън Милн
  • Магаренцето – „Разсърдените букви“ от Рада Москова

Филмография

редактиране

Звукороли и участия в звукозаписи

редактиране

Актрисата участва в множество учебни магнетофонни и касетофонни записи, както и поредица драматизации, записани на плочи.

  • „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром)
  • „Мигове на радост“ (1985) (Учтехпром)

Роли в дублажа

редактиране

Войсоувър

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3695 – 3696.
  2. Указ № 177 от 8 юни 2009 г. Обн. ДВ. бр.45 от 16 юни 2009 г.