Отваря главното меню

Славиша Йоканович (на сръбски: Slaviša Jokanović) е сръбски треньор, роден на 16 август 1968 г. във Нови Сад, бивша Югославия, днес Сърбия. Бивш старши-треньор на българския Левски София.

Flag of Serbia.svg Славиша Йоканович
Slaviša Jokanović - May 2015.jpg
Лична информация
Роден 16 август 1968 г. (51 г.)
Нови Сад, СФРЮ Югославия
Ръст 191 см
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Qatar.svg Ал-Гарафа (треньор)
Юношески отбори
1985–1988Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg ФК Нови Сад
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988–1990
1990–1993
1993–1995
1995–1999
1999–2000
2000–2002
2003–2004
Общо:
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Войводина
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svgFlag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Партизан Белград
Flag of Spain.svg Овиедо
Flag of Spain.svg Тенерифе
Flag of Spain.svg Депортиво Ла Коруня
Flag of England.svg Челси
Flag of Spain.svg Сиудад де Мурсия
54
61
62
123
23
39
6
403
(10)
(20)
(12)
(17)
(2)
(0)
(0)
(66)
Национален отбор²
1991–2002Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Югославия64(10)
Треньор
2007
2007–2009
2012–2013
2013
2014
2014–2015
2015
2015–2018
2019–
Flag of Spain.svg Атлетико Пинто (помощник)
Flag of Serbia.svg Партизан Белград
Flag of Thailand.svg Муангтонг Юнайтед
Flag of Bulgaria.svg Левски
Flag of Spain.svg Еркулес
Flag of England.svg Уотфорд
Flag of Israel.svg Макаби Тел Авив
Flag of England.svg Фулъм
Flag of Qatar.svg Ал-Гарафа
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 25 април 2016.
2. Информацията е актуална към 25 април 2016.
Славиша Йоканович в Общомедия

Клубна кариераРедактиране

Славиша Йоканович започва кариерата си като футболист в местния клуб ФК Нови Сад. Стъпките му в мъжкия футбол тръгват от Войводина (Нови Сад) като полузащитник. С тимът от родния му град печели титлата на Югославия през 1989 г. под ръковоството на Люпко Петрович. За 2 години престой изиграва 54 мача и бележи 10 гола преди да бъде трансфериран в Партизан (Белград). С фланелката на „гробарите“ записва общо 3 сезона като реализира 12 гола в 61 мача и помага на отбора в извоюването на купата на Югославия през 1992 г. и титлата на страната през 1993 г.

След силният период в Белград, и дни преди избухването на войната в Югославия, Йоканович е трансфериран в испанския Реал Овиедо. Там той става съотборник с имена като Роберт Просинечки, Никола Йеркан и Янко Янкович. С клубът от Астурия записва 62 мача, в които бележи 12 гола. След солидното си представяне в Овиедо през лятото на 1995 г. Славиша преминава в Тенерифе, където се задържа цели 4 години и се утвърждава като ключов играч в тима. През сезон 1996–1997 в мач срещу Барселона от испанската Примера дивисион [1]Йоканович вкарва хеттрик,[2] с който помага за крайния успех с 4:0 над каталунците.

Силният период на Канарските острови довежда до трансфер на Йоканович през лятото на 1999 г. в друг испански клуб – Депортиво (Ла Коруня). В отбора сформира добър тандем в халфовата линия заедно с бразилците Донато и Мауро Силва. Макар и вече навършил 31 години, именно при галисийците Йоканович постига най-големия си успех като футболист, печелейки титлата на Испания през 2000 г. Това е и единствената титла в цялата история на Депортиво. През лятото на 2000 г. с отбора печели и Суперкупата на страната след победа на финала над Еспаньол с 2:0.

През октомври 2000 г. напуска Испания в посока английския Челси за сумата от 1.7 милиона паунда. В лондонския клуб Йоканович е със статута на резерва и рядко се включва в игра. За периода си до юли 2002 г., когато е освободен, записва 39 мача за отбора без отбелязан гол. След неособено успешния период в Англия Йоканович се връща обратно в Испания, където завършва кариерата си в местния Сиудад де Мурсия.

Международна кариераРедактиране

Славиша Йоканович дебютира за националния отбор на Югославия през 1991 г. в контрола срещу Турция. Постепенно се утвърждава като редовен играч в селекцията на „плавите“. Помага и за класирането на отбора на Евро 1992, което така и не се осъществява заради избухването на войната в бивша Югославия. Заради поредицата от военни конфликти в региона националният отбор пропуска и световното първенство в САЩ през 1994 г. и европейското през 1996 г. в Англия.

През 1998 г. Йоканович и „репрезентацията“ успяват да се класират на световното първенство във Франция. Националният отбор успява да стигне до 1/8 финалите след като печели 7 точки в предварителната група с Германия, САЩ и Иран. В преките елиминации обаче тимът е елиминиран от Холандия. Йоканович взима участвие в абсолютно всичките двубои на отбора.

2 години по-късно Югославия с Йоканович в състава се класира и на европейското първенство в Белгия и Холандия през 2000 г.. На самото първенство югославяните отново прескачат групата си след победа над Норвегия, равенство със Словения и загуба с 3:4 от Испания. Именно в мача срещу Ла Фурия Йоканович получава червен картон, който го изважда от сметките за 1/4 финалната фаза. Там Югославия отново среща Холандия и губи с 1:6.

През 2002 г. след 64 изиграни мача и 10 вкарани гола Славиша Йоканович слага край на кариерата си в националния отбор.

Треньорска кариераРедактиране

През есента на 2007 г. Йоканович започва треньорската си кариера начело на Партизан (Белград). Остава 2 години начело на „гробарите“, в които на два пъти постига дубъл с отбора (2008 и 2009 г.). През 2008 г. печели наградата „Треньор на годината“ в Сърбия, но я отказва под претекст, че Партизан се е провалил в груповата фаза на турнирата за Купата на УЕФА. През 2009 г. защитава титлата на Сърбия с преднина от цели 19 точки пред втория в класирането Войводина. Въпреки това през септември същата година се разделя с ръководството на клуба заради незадоволителните резултати на клуба в европейските турнири и по-конкретно в Шампионската Лига, за която Йоканович имаше амбиции да класира отбора в груповата фаза. [3]Йоканович се разделя с Партизан написвайки и прощално писмо, адресирано до феновете на „гробарите“.[4]

През февруари 2012 г. Йоканович отново се завръща във футболните среди като треньор на тайландския Муангтонг Юнайтед. В местното първенство Славиша извежда отбора до трета титла в историята без да загуби нито един мач през целия сезон. През юни 2013 г. решава да напусне клуба. 1 месец по-късно наследява Николай Митов начело на Левски София.

През октомври 2013 г. едва 2 месеца и половина след назначаването си Йоканович напуска поста си в Левски заради поредица от слаби резултати, макар „сините“ да са записали само 2 загуби под негово ръководство. Освобождаването му от клуба идва броени дни преди вечното дерби срещу ЦСКА.

В началото на май 2014 г. Йоканович е назначен за треньор на втородивизиония испански клуб Херкулес. Сърбинът поема тимът в зоната на изпадащите на 3 точки от спасителната зона при 5 оставащи кръга от шампионата, но не успява да го спаси и след края на сезона е освободен.

През есента на същата година е назначен за мениджър на отбора от Чемпиъншип Уотфорд. С тимът губи драматично титлата на Чемпиъншип в последния кръг, но въпреки това завършва на 2-ро място и печели директна промоция за Премиършип.

УспехиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране