Смесена гръцко-българска емиграционна комисия
Смесената гръцко-българска емиграционна комисия (на френски: Sous-Commission de l'immigration Greco-Bulgare) е създадена в 1920 година след подписване на конвенция между България и Гърция за въпроса на бежанските облигации и изобщо на уреждането на отношенията между двете държави по повод на доброволното изселване на населенията и обмяната им.[1] Комисията се отчита периодично с писмени доклади до Обществото на народите.[2]
Смесена гръцко-българска емиграционна комисия | |
Глава на документ на Българската делегация в Смесената комисия | |
Информация | |
---|---|
Основана | 18 декември 1920 година |
Положение | закрита |
Смесена гръцко-българска емиграционна комисия в Общомедия |
История
редактиранеВ Женева на 18 декември 1920 година е създадена Смесената комисия за гръцко-българска емиграция по силата на член 8 от Конвенцията за взаимна размяна на населението между България и Гърция. Тя се състои от 4 членове, които са назначени от Съвета на Обществото на народите.[3] Комисията е създадена за прилагане на конвенцията между Гърция и България, подписана на 27 ноември 1919 година и подпомага сключването на бежанския заем и уреждането по ликвидацията на бежанските имоти, както и изплащането им.[4] Задачата на комисията е да организира, съблюдава и улеснява свободното движение на малцинствата от едната в другата държава, както и да проведе ликвидацията на недвижимите бежански имоти.[3]
Бележки
редактиране- ↑ Стенографски дневници, 22 ОНС, III РС, 58 3, 21/III 1920. стр. 1145 // Народно събрание на Република България. Архивиран от оригинала на 2017-12-25.
- ↑ Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения: 1919 - 1939 год. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1982. с. 220.
- ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония - бит или реалност: Историко-демографско изследване. София, македонски научен институт, 1996. с. 393.
- ↑ Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения: 1919 - 1939 год. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1982. с. 261.