Смило фон Лютвиц
Смило Фрайхер[2] фон Лютвиц (на немски: Smilo Freiherr von Lüttwitz) е немски офицер. В началото на кариерата си участва в Първата световна война. Става един от най-добрите командири на танкови части през Втората световна война. В същия период неговият по-известен братовчед Хайнрих фон Лютвиц командва 2-ра танкова дивизия и 47-и танков корпус.[3]
Смило фон Лютвиц | |
германски генерал | |
Звание | Генерал от танковите войски[1] |
---|---|
Години на служба | 1914 – 1945; 1957 – 1960 г. |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия ФРГ |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) Бундесвер (1954 –) |
Военно формирование | танкови войски |
Командвания | 9-а армия 26-а танкова дивизия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Германски златен кръст Сребърни пластинки към ордена Железен кръст Германски кръст Легион за заслуги |
Дата и място на раждане | 23 декември 1895 г.
|
Дата и място на смърт | |
Погребан | Бон, Федерална република Германия |
Смило фон Лютвиц в Общомедия |
Биография
редактиранеРанен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
редактиранеСмило фон Лютвиц е роден на 23 декември 1895 г. в Страсбург, Франция. През 1914 г. постъпва в армията като офицерски кадет от пехотата и участва в Първата световна война.
Междувоенен период
редактиранеСлед нея се присъединява към службата на Райхсвера и служи в корпусни подразделения. Между 1938 и 1940 г. служи като адютант в 15-и моторизиран корпус.
Втора световна война (1939 – 1945)
редактиранеМежду 1940 и 1942 г. поема командването на 12-и стрелкови полк, а по-късно същата година на 4-та стрелкова бригада. На 1 септември 1942 г. е издигнат в чин генерал-майор. В периода 1942 – 1944 г. командва 26-а танкова дивизия. На 1 октомври 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант. През 1944 г. поема командването на 46-и танков корпус. На 1 септември 1944 г. е издигнат в чин генерал от танковите войски. Между 1 септември 1944 г. и 17 януари 1945 г. командва 9-а армия на Източния фронт. За извършване на неоторизираната евакуация на Варшава е заменен от фелдмаршал Фердинанд Шьорнер. Въпреки това на 31 март 1945 г. получава командването на 85-и корпус на Западния фронт и ръководи формацията до края на войната.[3]
Години след войната и смърт
редактиранеВ края на 1950-те е генерал-лейтенант и командир на 3-ти корпус от армията на Федерална република Германия. Умира през 1975 г.[3]
Военна декорация
редактиране- Германска „Пехотна щурмова значка“ (?)
- Германска „Значка за раняване“ (1914) – сребърна (?)
- Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (?) и I степен (?)
- Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II (6 октомври 1939) и I степен (27 май 1940)
- Германска Значка за раняване (1939, повторно) – златна (?)
- Орден „Германски кръст“ (1941) – златен (27 октомври 1941)
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
- Носител на Рицарски кръст (14 януари 1942)
- Носител на Дъбови листа № 426 (16 март 1944)
- Носител на Мечове № 76 (4 юли 1944)
- Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (9 декември 1943)
- Рицар на правосъдието – орден на „Свети Йоан“ (?)
- Германски „Федерален кръст за заслуги“ (?)
- Американски орден „Легион за заслуги“ (?)
Използвана литература
редактиранеБиблиография
редактиране- ((de)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
Бележки
редактиране- ↑ Генерал-лейтенант в след военния Бундесвер.
- ↑ Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса.
- ↑ а б в Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 188.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Смило фон Лютвиц
- ((de)) Ген. С. фон Лютвиц в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht