Смилян Франьо Чекада

Смилян Франьо Чекада (на хърватски: Smiljan Franjo Čekada) е хърватски духовник от XX век, скопски епископ (1940 - 1967). По време на Втората световна война, като скопски прелат Чекада се опитва да спаси евреите католици в Скопие от депортация от българските окупационни власти и укрива еврейски деца, заради което е признат за праведник от народите на света.[1]

Смилян Франьо Чекада
Smiljan Franjo Čekada
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Образование Папски григориански университет
Смилян Франьо Чекада в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 29 ноември 1902 година в босненското градче Долни Вакуф, Австро-Унгария. На 5 април 1929 година е ръкоположен за свещеник. На 6 юни 1939 година е избран за титулярен фарбетски епископ и е назначен за викарен епископ на връхбосненския архиепископ Иван Шарич в Сараево. На 6 август 1939 година е ръкоположен за фарбетски епископ.[2]

На 18 август 1940 година Чекада е назначен за епископ на Скопската епархия.[2] Още в първата си проповед Чекада говори за справедливост за всички хора, от каквато и националност и раса да са. На 11 март над 7000 евреи са събрани и затворени в складовете на тютюневата компания Монопол в Скопие, до железопътната линия. В същия ден Чекада изпраща протестно писмо до полицейския началник в Скопие Асен Богданов, като нарича действията срещу евреите „злощастно събитие“ и иска освобождаване на „евреите от католическата вяра“. Богданов не отговаря на писмото, но изпраща оплакване до германския консул в Скопие Артур Вите, който прикача оплакването към доклада си до Външно министерство за депортацията на евреите от Македония. Чекада укрива поне пет еврейски деца – четири момчета и едно момиче, първоначално в католическата църква в Скопие, а по-късно в католическите манастири в Летница и Янево.[1]

На 12 юни 1967 година Чекада става титулярен тибузабетски архиепископ и е назначен за коадютор архиепископ на Връхбосна. На 13 януари 1970 година, след оттеглянето на архиепископ Марко Алаупович, го наследява като архиепископ на Връхбосна.[2]

Умира в Сараево на 18 януари 1976 година.[2] Погребан е в градските гробища на Сараево. На 28 октомври 2011 година тленните му останки са пренесени в сараевската катедрала „Пресвето сърце Исусово“ и са погребани в криптата при саркофазите на останалите архиепископи на Връхбосна.[3][4]

На 9 март 2010 година Яд ва-Шем го признава за праведник от народите на света.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в The Righteous Among The Nations. Cekada Smiljan (1902 - 1976). // Yad Vashem. Посетен на 23 октомври 2015.
  2. а б в г Archbishop Smiljan Franjo Cekada †. // Catholic Hierarchy. Посетен на 23 октомври 2015.
  3. Zemni ostaci nadbiskupa Čekade preneseni u katedralu. // Katolički tjednik. Посетен на 23 октомври 2015. Архив на оригинала от 2013-11-01 в Wayback Machine.
  4. Prijenos smrtnih ostataka nadbiskupa Čekade u katedralu. // Katolička Tiskovna Agencija, 28 октомври 2011. Посетен на 23 октомври 2015.
Яцинто Гауденцио Станки фарбетски епископ
(6 юни 1939 – 18 август 1940)
Жорж-Луи-Камий Дебре
Янез Франчишек Гнидовец скопски епископ
(18 август 1940 – 12 юни 1967)
Йоаким Хербут
пръв тибузабетски архиепископ
(12 юни 1967 – 13 януари 1970)
Джеймс Луис Конъли
Марко Алаупович връхбосненски архиепископ
(13 януари 1970 – 18 януари 1976)
Марко Йозинович