Янево (на сръбски: Јањево или Janjevo; на албански: Janjevë или Janjeva) е село в Косово, община Липян, Прищински окръг.

Янево
Janjevë/Janjeva
Панорама на Янево.
Панорама на Янево.
Kosovo relief location map.svg
42.5739° с. ш. 21.2489° и. д.
Янево
Страна Flag of Kosovo.svg Косово
Окръг Прищински
Община Гниляне
Надм. височина 609 m
Население ? души (?)
Янево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 километра югоизточно от Прищина и североизточно от Липян на Яневската река в югозападните склонове на Козница.

ИсторияРедактиране

Васил Златарски, който посещава селото през август 1916 г., в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието, твърди, че местното население - католици по вероизповедание - се смятали за хървати, но говорели български и се надявали да им бъдат назначени учители-българи от католическата епископия в Призрен. Основатели на селото са били рудари, настанили се там през 1328 г., при крал Стефан Урош II Милутин. През 1689 г. и католици, и православни напускат селото, но през XVIII век католическата общност се възстановява. В началото на XX век основен поминък за населението е било златарството: според Златарски Яневци редовно пътували из градове и села в България.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Янево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1991 година 60% от жителите на селото се самоопределят като хървати, но след Косовската война от 1998-1999 година почти всички се изселват в Хърватия. Според преброяването от 2011 година над 80% от жителите са албанци, а определящите се като хървати са около 270 души.

ЛичностиРедактиране

Родени в Янево
  •   Матия Мазарек, (1726 – 1808), католически прелат
  •   Себо Ленцов Мазарек (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[3]
  •   Стефан Гечов (1873 – 1929), католически свещеник и мисионер.
  •   Тончо Филипов Марков (Тарков), македоно-одрински опълченец, 2 (1) рота на 2 скопска дружина[4]
  •   Тончо Михайлов Тончов (Тонев), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[5]

БележкиРедактиране

  1. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, 1993. с. 56-7.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429 и 692.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720.