Смъртта на Сталин

„Смъртта на Сталин“ (на английски: The Death of Stalin) е сатиричен филм на британския режисьор Армандо Янучи, заснетия по едноименния графичен роман на Фабиен Нури и Тиери Робен. Филмът е копродукция между Франция, Белгия и Великобритания. Световната премиера на „Смъртта на Сталин“ се състоя на фестивала в Торонто, а на фестивала в Торино получи наградата на ФИПРЕССИ – международната критика.

Смъртта на Сталин
The Death of Stalin
Режисьори	Армандо Янучи
Продуценти	Ян Зену, Лоран Зейтун, Никола Адасовски, Кеин Лоудър
Сценаристи	Фабиен Нури, Армандо Янучи, Давид Шнайдер, Йън Мартин
Базиран на	комиксите от Фабиен Нури и Тиери Робен
В ролите	Стив Бушеми Саймън Ръсел Бийл Рупърт Френд Джейсън Айзъкс Олга Куриленко Джефри Тамбор
Музика	Кристофър Уилис
Оператор	Зак Никълсън
Монтаж	Питър Ламбърт
Костюми	Сюзи Харман
Филмово студио	QUAD MAIN JOURNEY GAUMONT FRANCE 3 CINEMA LA COMPAGNIE CINEMATOGRAPHIQUE PANACHE
Разпространител	GAUMONT, eOne Films
Жанр	политическа сатира
Премиера	8 октомври 2017 Международен филмов фестивал в Торонто (Германия)
Времетраене	107 минути
Страна	Франция Великобритания Белгия
Език	английски
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie
Смъртта на Сталин в Общомедия

Армандо Янучи е британски сатирик, сценарист и режисьор. Награден е с ордена на Британската империя. Известен е с политическите комедийни сериали „The Thick of It“ и фантастичното мокюментъри „Time Trumpet“. Най-големият му успех в Холивуд е ситкомът „Вице“. Янучи не обича Доналд Тръмп и често се кара с президента в туитър. Замислил е и е снел „Смъртта на Сталин“ преди избирането на Тръмп, но, съдейки по последните му интервюта, филмът е адресиран именно към него.

Сюжет

Талантливият британски комедиограф Армандо Янучи описва възможно най-гротескно смъртта на съветския вожд и объркаността на неговото обкръжение. Действието започва, с това как Сталин слуша радиопредаването от концерта на класическа музика, след предаването той иска сутринта да му пратят записа от концерта. Обаче концертът се е свирел на живо без никакъв запис; изплашените музиканти свирят отново концерта и пращат плочата. Но заедно с плочата вождът получава писмо от пианистката, тя го проклина за репресиите върху роднините ѝ. Сталин получава удар, той умира в рамките на няколко часа, а през цялото това време около него се суетят уплашените членове на Политбюро, които трябва да приемат трудните решения и да обуздават буйството на Василий, синът на Сталин. Хората, които идват на погребението от цялата страна, както през „Кървавата неделя“, са застреляни от войници. На церемонията за сбогуване присъстват най-високите църковни санове. Сред обърканите васали-партийци започва отчаяна борба за креслото на наследника – битка за власт, в която всички средства са добри. Единият лагер е представен от глуповатия позьор Маленков, зад чийто гръб стои злодеят женкар Берия. В другия лагер е хитрият интригант и палячо Хрушчов, който въвлича в интригата отрупания с ордени маршал Жуков.

Историческа правдоподобност

Събитията във филма се доближават до историческата истина – Сталин е намерен издъхващ на пода в спалнята си сутринта, като се предполага, че е получил инсулт през нощта, но целият му персонал и охрана са прекалено уплашени, за да влязат и да проверят какво се случва. В продължение на три дни Сталин лежи на смъртен одър, а междувременно започва да се води свирепа битка между първите в обкръжението му. Обаче, всички персонажите са карикатурни образи в една черна комедия. Те се страхуват панически и от Сталин, и от неговата смърт, а и един от друг. Персонажи твърде бегло напомнят за реалните исторически личности. Лентата има и доста измислици – например маршал Жуков носи под шинела си два калашника, а пряката причина за смъртта на Сталин е писъмце, изпратено му от пианистка дисидентка, през 1953 г. например Молотов е вече разжалван, а Берия е отстранен едва месеци по-късно.

Хуморът във филма е предимно черен, но актьорите до такава степен пренебрегват съблюдаването на дистанция с героите, че те дори изглеждат симпатични. Огромното количество страшни неща остават зад кадър, за да не развалят настроението на зрителя, с изключение на две смърти, показани с пределен физиологичен натурализъм и в подчертано едър план.

В резултат на това имаме, от една страна, изследване на природата на властта и насилието, а от друга – пикаресков роман с тоталитарните декорации, чиито герои отчаяно се опитват да се надхитрят един друг. „Смъртта на Сталин“ е просто много забавен и донякъде прилича на филмите на братята Коен. Графичният роман на Фабиен Нури и Тиери Робен е стилистически по-различен от филма на Армандо Янучи – това е по-скоро ноар, а не бурлеска; по-голямата част от действието се извършва през нощта, а основният злодей – Лаврентий Берия - прилича на Пингвина.

Разпространение на филма в Русия

Официалната премиера на филма в Русия на 25 януари 2018 година беше отменена по решение на руското министерство на културата. Преди обявената премиера се е състояла предварителна прожекция на филма, на която са присъствали държавни дейци, депутати, историци и общественици. След това министерството е отменило лиценза за разпространение на лентата, вече предоставен на компанията „Волга“.

Въпреки че Министерството на културата е отнело разрешението за прожекция два дни преди премиера, филмът е бил прожектиран през няколко деня в московския киносалон „Пионер“. След това полицейски служители са се появили в киносалона и последва предупреждението на руското културно министерство, че киното може да бъде санкционирано в съответствие със закона. Излъчването на неразрешен от властите филм се наказва с глоба.

Оценки

Според руския кинокритик Андрей Плахов: „Докато у нас се карат за личността на Сталин, извън нея върху този материал снимат талантливо кино, още повече – актуално, защото днес отново управляват авантюристи и безумци. Една от главните подразбиращи се мишени на Янучи е Доналд Тръмп, но режисьорът е уверен, че подобен филм може да бъде заснет за всеки държавен властолюбец от световната история: хората във всички страни и във всички времена се държат еднакво в подобни ситуации. Съответните исторически фигури отдавна са станали персонажи на комедии и комикси – човечеството се понаучи да се разделя с миналото си със смях“.

„Никога на Запад, а още повече във Великобритания, не са били обективни в оценките си за нашата история. Изобщо за нашата действителност. Показват ни уродливи. Ако това се нарича комедия, значи е съвсем кощунство... Върви голям информационен натиск, информационна война, в която се ползват абсолютно всички методи“ – уверен е началникът на пресслужбата на КПРФ Александър Юшченко.

По мнението на руския писател Виктор Ерофеев: „Да се обиждаш от един комикс, който предлага час и половина забава, е също толкова глупаво, колкото и да се засягаш от вицовете за Щирлиц, Петка и Чапаев или другите майтапи, съдържащи нецензурни изрази. Но работата не е в това, че за депутатите този жанр е непонятен. Ако перифразираме Лев Толстой, демокрацията във всяка демократична страна има своя специфика, докато тоталитарните и авторитарни режими си приличат като близнаци. Тези режими обичат да се обявяват за духовни избраници на цялото човечество, да отричат всичко отрицателно в историята на собствената си страна, за да я представят като колективно житие на светци. Според тези хора, злото идва единствено от чужбина, а тази чужбина поддържа и своята пета колона“.

В ролите

Изпълнител	Роля
Ейдриън Маклафлин	Сталин
Олга Куриленко	Мария Юдина
Джефри Тамбор	Маленков
Саймън Ръсел	Берия
Стив Бушеми	Хрушчов
Джейсън Айзъкс	Маршал Жуков
Рупърт Френд	Васил Сталин
Майкъл Пейлин	Молотов
Андреа Райзбъро	Светлана Алилуева

Външни препратки

• „Смъртта на Сталин“ в Internet Movie Database
• „Смъртта на Сталин“ в Rotten Tomatoes
• КиноПоиск