Вячеслав Молотов

руски политик

Вячеслав Михайлович Молотов (на руски: Вячесла́в Миха́йлович Мо́лотов) е съветски политик и дипломат.[1]

Вячеслав Молотов
Вячеслав Михайлович Молотов
руски политик
Роден
Починал
8 ноември 1986 г. (96 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Религияатеизъм
НаградиОрден „Ленин“ (30 септември 1943)
Орден „Ленин“ (8 март 1940)
Орден „Ленин“ (5 юли 1945)
Орден „Ленин“ (9 март 1950)
Герой на социалистическия труд
Политика
ПартияКПСС (8 март 1918)
Семейство
СъпругаПолина Жемчужина
Подпис
Уебсайт
Вячеслав Молотов в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е като Вячеслав Михайлович Скрябин в село Кукарка, Вятска губерния (днес град Советск, Кировска област. През 1906 г. влиза в Руската социалдемократическа работническа партия. Приема революционния псевдоним Молотов (от молот, на руски: „чук“ – виж сърп и чук). През Февруарската революция от 1917 г. заедно с Александър Шляпников ръководи болшевиките в столицата Санкт Петербург до завръщането на лидерите на партията, като Ленин, намиращи се извън страната.

От 19 декември 1930 до 9 май 1941 г. е председател на Съвета на народните комисари – ръководител на правителството на СССР (властта в СССР обаче се контролира от генералния секретар на ЦК на ВКП (б) Сталин). През 1932 г. оглавява специална комисия, изпратена в Украйна, за да организира принудителните доставки на зърно, довели до масов глад, известен като Голодомор. През май 1939 г. Молотов става външен министър и води паралелните преговори с Великобритания и Франция от една страна и с Германия от друга. В резултат през август той подписва с германския външен министър Йоахим фон Рибентроп пакта Молотов-Рибентроп, довел до подялбата на Полша между 2-те страни и съветската окупация на Прибалтика.

През 1940 г., в разгара на Зимната война с Финландия, Молотов прави пропагандното изказване, че съветските бомбардировачи хвърлят кошници с храна на гладния финландски пролетариат. Като реакция на това финландците наричат авиобомбите „кошниците на Молотов“, а бутилките със запалителна смес, с които „приветстват“ съветските танкове – „коктейл Молотов“.

През 1941 г. Сталин заема длъжността председател на Совнаркома, а Молотов остава външен министър до 1949 г. Макар и изпаднал в немилост пред Сталин, той продължава да бъде член на Политбюро и след проведения през 1952 г. конгрес. През 1948 г. съпругата му Полина Жемчужина (еврейка по произход, истинско име: Перл Карповская) е извадена от състава на кандидат-членовете на ЦК на партията (единственият гласувал „въздържал се“ е самият Молотов) и е арестувана в хода на антисемитската кампания, започната от Сталин в последните години от живота му.

След смъртта на Сталин през 1953 г. съпругата му е освободена, самият Молотов е върнат в Политбюро и е външен министър до 1956 г., но скоро влиза в противоречия с лидера Никита Хрушчов, най-вече във връзка с отношенията с Югославия, извеждането на съветските войски от Австрия и развенчаването на култа към личността на Сталин. През 1957 г., заедно с други сталинисти като Лазар Каганович, прави опит да отстрани Хрушчов. Неуспехът на опита дава повод на Хрушчов да изпрати Молотов на поредица дребни постове – първо посланик в Монголия (1957 – 1960), а след това – постоянен представител в Международната агенция за атомна енергия във Виена (1960 – 1961), докато през 1961 г. е снет от заеманите постове и е изключен от партията.

Молотов е възстановен като член на КПСС през (1984), партийният му билет му е връчен лично от генералния секретар Константин Черненко. Когато умира на 96-годишна възраст, Молотов е последният оцелял важен участник в преломните събития в Русия от 1917 г.

Не е писал спомени, но голяма част от живота му е описана от журналиста Феликс Чуев в книгата „140 беседи с Молотов“ (издадена и на български език).

Вижте също

редактиране