Отваря главното меню

„Снимки за спомен“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Румен Сурджийски. Сценаристи на филма са Атанас Ценев и Димитър Димитров.[1] [2] Сценарият е базиран на романа „Моето първо лято“ на Емил Манов. [3] Оператор на филма е Вячеслав Анев. Художник е Иван Апостолов. Музиката е композирана от Божидар Петков. Филмът е заснет в София, в сградата на днешната Национална финансово-стопанска гимназия, в квартал „Лозенец“. Първата му прожекция се състои на 13 август 1979 г.

Снимки за спомен
Режисьори Румен Сурджийски
Продуценти СИФ – Творчески колектив „Съвременник“
Сценаристи Атанас Ценев
Димитър Димитров
В ролите Елена Димитрова,
Светлана Атанасова,
Михаил Михайлов,
Искра Генкова,
Мая Владигерова,
Рашко Младенов,
Славка Славова,
Стефан Илиев,
Юрий Яковлев,
Мария Стефанова,
Атанас Божинов,
Любен Петров,
Валентин Гаджоков,
Бойка Велкова
Музика Божидар Петков
Оператор Вячеслав Анев
Премиера 13 август 1979 г.
Времетраене 85 минути
Страна България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

СинопсисРедактиране

„Снимки за спомен“ е един младежки филм [4], който показва неизбежните премеждия и перипети, през които преминават юношите в нелеката училищна среда. Премеждия, които подлагат на изпитания понятия, като приятелство, чест и достойнство. Изпитания, които ще останат в съзнанието на всеки един от нас като снимки – спомен за цял един живот.

Актьорски съставРедактиране

Роли във филма изпълняват актьорите:

 
„Снимки за спомен“, реклама във вестник, 1979 г.

РецензииРедактиране

В лицето на Румен Сурджийски и на екранизаторите на романа – Атанас Ценев и Димитър Димитров, както и на останалите създатели на филма, повестта на Емил Манов е намерила верни тълкуватели и съмишленици. Повестта, която преди години предизвика толкова жив отзвук сред нашите читатели, претворена на екрана, сега ще се отнесе към многократно повече зрители.

Манов, Сурджийски и останалите създатели на филма явно не желаят да ни галят, успокояват, приспиват с идилистични истории и щастливи завършеци. Те ни безпокоят с драма на съвестта. Техният филм е от онези правдиви, честни творби, които без натрапчива поучителност, но решително и безкомпрромисно, воюват за правдата и се стремят да събудят у нас добри чувства.

Румен Сурджийски доказва, че притежава остра наблюдаделност, спрямо духовните явления в нашето общество и към проблемите на времето, в което живеем.[5]

— АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ,
вестник „Народна Култура“,
1979 г.

ЛитератураРедактиране

  • „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“, Том 3 (1971 – 1980), Автор: Галина Генчева, Българска национална филмотека, Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008, ISBN 9543160694, 9789543160693, индекс 308, стр. 336
  • „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 9549048624, стр. 542 – 543
  • Списание „Пламък“, Броеве 4 – 5, Издателство: „Съюз на българските писатели“, 1980 г., стр. 182
  • „Защитници на истината“, Автор: Александър Александров,, Народна Култура, Брой 33, 17 август 1979, стр. 6

ИзточнициРедактиране

  1. „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 9549048624, стр. 542
  2. „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“, Том 3 (1971 – 1980), Автор: Галина Генчева, Българска национална филмотека, Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008, ISBN 9543160694, 9789543160693, индекс 308, стр. 336
  3. „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“, Том 3 (1971 – 1980), Автор: Галина Генчева, Българска национална филмотека, Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008, ISBN 9543160694, 9789543160693, индекс 308, стр. 336
  4. Списание „Пламък“, Броеве 4 – 5, Издателство: „Съюз на българските писатели“, 1980 г., стр. 182
  5. „Защитници на истината“, Автор: Александър Александров, Народна Култура, Брой 33, 17 август 1979, стр. 6

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за