Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лозенец.

„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от Центъра на града и заемащ северната най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.

Лозенец
— квартал —
Lozenetz sf.jpg
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

Съдържание

ГеографияРедактиране

Квартал „Лозенец“ заема северната част на административния район „Лозенец“. Той е разположен непосредствено на юг-югоизток от Центъра на града и район „Средец“, от които го отделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река.[1]

На запад кварталът граничи с Южния парк, отделящ го от кварталите „Иван Вазов“ и „Стрелбище“. В парка са врязани няколко застроени зони – търговският център „Сити Център София“, Плувен комплекс „Спартак“, квартал „Южен парк“, посолството на Съединените щати, Университетска болница „Лозенец“. В градоустройствено отношение те са свързани с квартал „Лозенец“, но попадат в административните граници на съседния район „Триадица“, преминаващи по булевард „Арсеналски“ и улица „Козяк“.[1]

На изток „Лозенец“ граничи с Борисовата градина, от другата страна на която са кварталите „Яворов“, „Изток“ и „Изгрев“. Част от парка, югозападно от булевард „Драган Цанков“ и северозападно от булевард „Пейо К. Яворов“ попада в границите на район „Лозенец“. На юг граница на квартала е булевард „Никола Вапцаров“, отделящ го от квартал „Хладилника“, също част от район „Лозенец“.[1]

Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна ивица със силно наклонени улици и терасирани терени.[2]

ИсторияРедактиране

На западната граница на квартала се намират останките от Античен мавзолей, част от късноримски християнски комплекс. Веселина Вачкова го идентифицира като споменатия през XVII век от Петър Богдан манастир „Света Троица“, в който според него се провежда Сердикийския събор и който дава на София името Триадица.[3]

До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извъградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. През XVI век в североизточния край на квартала е изградена т.нар. Стара стена, вероятно намазгях, използван в церемонии при заминаването на мюсюлманите на хадж. В близост до нея са разположени мюсюлмански гробища, запазени до края на XIX век.[4]

 
„Изглед от местността „Кръста“, картина от Йозеф Обербауер, края на XIX век

В османските източници местността е наричана Корубаглар („лозя в гори“) или Курубаглар („сухи лозя“). В средата на XVII век известните пътеписи на Евлия Челеби описват Курубаглар като хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини (той специално отбелязва вишните).[4]

През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на Дружество „Работник“.[5] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорната) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал „Лозенец“ е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско и Вакарелско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец" и „Горни Лозенец". Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век. [6] В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т. нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум“, е правителствената резиденция „Лозенец“. На бул. „Драган Цанков“ 4 е сградата на Българското национално радио.

Православна енорийска църква в квартала е „Преображение Господне“ – на ул. „Ралица“ 2, а през 2018 г. е завършен и храмът „Въздвижение на Св. Кръст Господен“, който се намира в местността „Кръста“, в градинката при кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Джеймс Баучер“. Софийската духовна семинария има собствена църква – „Свети Йоан Рилски“.

ГрадоустройствоРедактиране

В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3 – 4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те години са строени и високи жилищни блокове.

Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има около 20 кафенета и много магазини. Към 2010 г. значителна част от улиците са павирани.

ОбразованиеРедактиране

На територията на квартала се намират:

Факултети на „Софийски университет“:

В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:

Здравеопазване и администрацияРедактиране

Поликлиники:

  • ДКЦ 13, ул. „Д. Хаджикоцев“ 20
  • Университетска болница „Лозенец“, ул. ”Козяк“ 1
  • Частна АГ клиника „Свети Лазар“, ул. “Симеоновско шосе"
  • Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда
  • НЗОК, ул. „Кричим“ 1

Административната сграда на община „Лозенец“ е на бул. „Васил Левски“ 2, а 4-то РПУ е на ул. ”Крум Попов“ 57.

Свободно време и спортРедактиране

В района на квартал „Лозенец“ се намират:

  • Софийския зоопарк
  • Хотел „Кемпински Зографски
  • Хотел „Хемус“
  • Хотел „Лозенец“
  • Хотел „Хилтън“
  • Местността „Кръста“
  • Водната кула
  • Плувният и спортен център „Спартак“
  • Национален музей „Земята и хората“
  • Къщата-музей „Димитър Димов
  • Читалищата „Пробуда“, „Г. С. Раковски“ и „Пенчо Славейков“
  • City Center Sofia – CCS

ТранспортРедактиране

Връзката с транспортната инфраструктура на столицата е добра, оттам минават редица линии на градския транспорт:

  • трамваи 10, 12, 18.
  • автобуси 67, 88, 94, 98, 102, 120.
  • втория диаметър на метрото.

БележкиРедактиране

  1. а б в wikimapia.org 2015.
  2. mapcoordinates.net 2015.
  3. Вачкова 2015.
  4. а б Тодорова 2006.
  5. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  6. СОФИЯ – 127 години столица на сайта на СО
Цитирани източници

Външни препраткиРедактиране