Солунска спогодба
Солунското споразумение или Солунската спогодба (на гръцки: Συμφωνία της Θεσσαλονίκης) е международно споразумение от 1938 година е сключено между България и страните от Балканския пакт – Гърция, Турция, Румъния и Кралство Югославия, в което страните се отказват от прилагането на Част 4. на Ньойския мирен договор от 1919 година, тоест военните му клаузи,, и от решенията на Лозанската конференция от 1922 - 1923 година относно границите в Тракия. Споразумението е подписано на 31 юли 1938 година в Солун от българския министър-председател Георги Кьосеиванов и гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас от името на страните от Балканския пакт. България поема по политическия път на мирната ревизия до момента, в който взема страна в избухналата Втора световна война.[1]
Солунска спогодба | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 31 юли 1938 г. |
Място | Солун, Гърция |
Подписали | Георги Кьосеиванов Йоанис Метаксас |
Бележки редактиране
- ↑ България – 20 век, Иванка Николова, изд. „Труд“, 1999, с. 983