Фламбуро или Пиерия (на гръцки: Πιέρια, Пиерия, Φλάμπουρο, катаревуса Φλάμπουρον) е гориста планина в Егейска Македония, Северна Гърция, чийто най-висок връх Фламбуро е 2188 метра.[1][2]

Фламбуро
Πιέρια
40.235° с. ш. 22.1775° и. д.
Местоположение на картата на Катеринско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отКамбуница
Най-висок връхФламбуро
Надм. височина2188 m
Фламбуро в Общомедия

Описание

редактиране

Планината е разположена в южната част на Берско, западната на Катеринско и североизточната на Кожанско и образува естествената граница между трите областни единици.[3] Планината е дълга, образувайки дълъг и тесен хребет, разположен от североизток към югозапад. Фламбуро е една от най-гористите планини в Гърция и е залесена с широколистни и иглолистни дървета. Тя също така е и една от най-достъпните в страната.[3] На юг се отделя от масива Шапка (Титарос) от шийката Крионери (1500 m), откъдето започват срещуположно течащите потоци Исворос и Мавронери. На североизток граничи с масива Голен (Колона), който картите включват в Фламбуро, с прохода Профитис Илияс (780 m) срещуположно течащите потоци Мелисопетра (Вихорос, Платанолакос, приток на Бистрица) и Месопотамос (приток на Пелекас).[1]

Скалите на планината са гнайси, гранити, шисти и амфиболити.[1]

Фламбуро, която е обрасла с буки, дъбове, черни борове, македонски мури и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1250002).[1]

Всички стари гръцки карти споменават планината и с името Фламбуро (Φλάμπουρο) или само Фламбуро.[1] В български източници се използва или името Фламбурон[4][5][6] или е наричана Камбуница като изрично планината североизточно от Шапка,[7] или заедно с Шапка.[8] Името Пиерия е възроденото антично, споменато от Тукидид, Плиний и други автори.[1]

Във Фламбуро има следните планински хижи:

  • В местността Вигла при Ано Милия (1050 m), на 15 km от Като Милия (450 m), от 1974 година работи хижата „Йоанис Хасиотис“ с 60 места за спане;
  • В местността Лагомана (1360 m), на 26 km или 2:30 часа от Велвендо (450 m) има хижа с 40 места за спане;
  • В местността на Юртия Турлас (1450 m), 10 km или 2 часа от Велвендо (450 m) има хижа с 50 спални места;
  • В местността Саракацана (1680 m), 18 km или 3:30 часа от Ритини (550 m), от 1986 година работи хижа, която разполага със 100 места за спане;
  • В местността Бара Авделас (1945 m), 12 km или 1,30 часа от Катафиги (1420 m), от 1983 година работи хижата „Меркурис Кирацус“, която разполага с 80 спални места.[9]

На запад (8 km) от село Елатохори (Скутерна, 780 m), на височина 1400-1900 m има ски център с 8 писти и 5 лифта, както и хижа. Изкачването на върха може да се направя от хижите Бара Авделас за около 1 час, Юртия Турлас за приблизително 2:30 часа, Саракацана за приблизително 3:30 часа. Европейската пътека за дълги разстоятия E4, идваща от Каракамен (Вермио) - Кастания (1070 m) и Сфикия (Восово, 610 m) - Ризомата (Бощани, 600 m) пресича Фламбуро, минавайки покрай хижите в Бара и Ано Милия и продължава към Вронду - Дион - Литохоро - Олимп.[9]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Фламбуро Φλάμπουρο 2188 m[1] ЮЮИ от Катафиги и ССИ от Фтери[2]
Авдела Αβδέλα 2120 m - 2149 m[1] СЗ от Скотина (Морна)[2]
Агиос Атанасиос Άγιος Αθανάσιος 1191 m[1]
Аетопетра (местно име), Аето Петра Αετού Πέτρα (ή Αετόπετρα 1695 m[1] ЮИ над Катафиги[2]
Алатариес Αλαταριές 920 m[1] ЮЗ от Даскио (Драчкуп)[2]
Алатистра Αλατίστρα 1220 m - 1100 m[1] З от Ритини[2]
Алогомандрия Αλογομανδριά 1405 m[1]
Анемомилос Ανεμόμυλος 1080 m[1]
Арванитис (местно име), Тома Рахи Θωμά Ράχη, Αρβανίτης 2022 m[1] З от Ритини[2]
Астрапокамени Петра Αστραποκαμένη Πέτρα 1562 m[1] ССИ от Катафиги[2]
Астринос Αστρινός 860 m[1]
Ахлада Αχλάδα 1200 m - 11000 m[1]
Басия Μπασιά 1731 m[1]
Басия Μπασιά 1402 m[1]
Вулгари Βούλγαρη 1348 m[1]
Гини Γκίνη 1420 m - 1300 m[1] СИ от Скотина (Морна)[2]
Горцо, Ахладиес Αχλαδιές, Γκόρτσο 1300 m - 1200 m[1]
Грамени Оксия Γραμμένη Οξυά 1584 m[1] И от Сервия,[2] смятан и за част от Шапка[1]
Гризилиоти Γκριζιλιώτη 1500 m - 1300 m[1]
Гума Γκούμα 1003 m[1] С от Елатохори (Скутерна)[2]
Дзорос Τζόρος 1720 m - 1600 m[1] С от Фтери[2]
Диасело Διάσελο 1300 m - 1200 m[1]
Дравинга Ντραβίγκα 1504 m[1] ЗЮЗ от Ритини[2]
Дросос Δρόσος 1994 m[1] ЮИ от Катафиги[2]
Дубанари Ντουμπανάρι 1305 m[1]
Какалома Κακάλωμα 860 m[1] З над Врия (Бряза)[2]
Калогирос, Хандаки Καλόγηρος, Χαντάκι 938 m[1] С от Елатохори (Скутерна)[2]
Калуди Καλούδι 1220 m[1] З над Ано Милия[2]
Канавотория, Канавотопия Καναβοτόρια, Καναβοτόπια 1200 m[1] ЗСЗ от Елатохори (Скутерна)[2]
Клисура, Дервени Κλεισούρα, Ντερβένι 940 m[1] СЗ над Ритини[2]
Кока Κόκκα 1738 m[1]
Кока Κόκκα 920 m[1] СИ от Скотина (Морна) и ЮЗ от Кариес[2]
Комени, Кумени Κομμένη, Κουμένη 1360 m[1]
Корифи, Бидзиниси Κορυφή, Μπιτζινίσι 1618 m[1] СИ от Фтери[2]
Кумени Κουμένη 1541 m[1]
Кутра, Хаос Κούτρα, Χάος 891 m[1]
Крионери Κρυονέρι 1606 m[1] И от Сервия,[2] смятан и за част от Шапка[1]
Крия Вриси Κρύα Βρύση 1640 m[1] И от Сервия,[2] смятан и за част от Шапка[1]
Ктени Κτένι 1786 m - 1600 m[1] З от Ано Милия[2]
Лазиния Λαζίνια 1220 m[1]
Лапуси Λαπούσι 1870 m[1] И от Катафиги[2]
Ласния Λασνιά 1700 m - 1400 m[1] И от Катафиги[2]
Латица Λατίτσα 1320 m - 1120 m[1] Ю от Даскио (Драчкуп)[2]
Лорида Λωρίδα 1747 m[1] СИ от Фтери[2]
Лянура Λιανούρα 1820 m[1]
Маврорахи Μαυρορράχη 900 m - 851 m[1]
Макринарикия Μακρυναρίκια 1100 m[1]
Мармаро Μάρμαρο 1149 m[1] З от Ано Милия[2]
Маврорахи Μαυρορράχη 1265 m[1] Ю от Даскио (Драчкуп)[2]
Нофандос Νόφαντος 880 m[1]
Пати, Маврорахи Πάθη, Μαυρορράχη 1200 m[1] Ю от Даскио (Драчкуп)[2]
Падос Πάδος 886 m[1] ЮЮЗ над Ризомата (Бощани)[2]
Палиокастро Παλιόκαστρο 654 m[1] З над Ризомата (Бощани)[2]
Палиокастро, Палиокастро Морнас Παλιόκαστρο, Παληόκαστρο Μόρνας 1555 m[1] ЗЮЗ от Скотина (Морна)[2]
Папаяни Рахи Παπαγιάννη Ράχη 1671 m - 1620 m[1] И над Катафиги[2]
Папа Хорафия Παπά Χωράφια 1581 m[1] ЗСЗ от Елатохори (Скутерна)[2]
Пенде Пирги Πέντε Πύργοι 1705 m[1] С от Скотина (Морна)[2]
Петрофолия Πετροφωλιά 1420 m[1] ЮЮЗ от Даскио (Драчкуп)[2]
Плака, Самари Πλάκα, Σαμάρι 1938 m - 1904 m[1] И от Палеограцано и СЗ от Фтери[2]
Рахи, Цунга Рахи Ράχη, Τσόγκα Ράχη 1440 m[1]
Рендзи Ρέντζη 1404 m - 1320 m[1] СЗ от Елатохори (Скутерна)[2]
Салтапида Σαλταπίδα 1932 m[1] З от Ритини[2]
Саракацана (местно име), Саракацани, Каракацанас Σαρακατσάνη, Καρακατσάνας, Σαρακατσάνα 1660 m - 1500 m[1] ЗЮЗ от Ритини[2]
Скотрино (местно име), Скотино, Дракос, Музина, Арванитис, Гувро Σκοτεινό, Δράκος, Μοζίνα, Γκούβρο, Σκοτρινό 2005 m[1] И от Катафиги[2]
Тумба, Марадука Τούμπα, Μαραντούκα 1137 m[1]
Турла, Пиерия Τούρλα, Πιέρια 2100 m[1] И от Палеограцано и С от Фтери[2]
Туфа Карайорги Τούφα Καραγιώργη 1959 m[1] ССЗ от Скотина (Морна)[2]
Фламбуро, Лазина Φλάμπουρο, Λαζίνα 1683 m - 1480 m[1] СЗ от Ритини[2]
Фунда, Самардза Φούντα, Σαρμάτζα 1660 m - 1600 m[1]
Цапурния Τσαπουρνιά 1240 m - 1100 m[1] ЮЗ от Даскио (Драчкуп)[2]
Цука Τσούκα 1581 m[1] С от Катафиги[2]
Цука Τσούκα 1239 m[1]
Цума Τσούμα 1000 m[1] З от Кариес и Ю от Ано Милия[2]
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 444. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б Πιέρια όρη – www.ritini.gr, архив на оригинала от 12 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140112150224/http://www.ritini.gr/index.php?option=com_k2&view=item&layout=item&id=13&Itemid=63, посетен на 12 януари 2014 
  4. Карта на България отъ Панчо Тошковъ. Мѣрка 1:1.200 000. IV поправено и допълнено издание. София.
  5. Учебна физическа карта на България и на поробенитѣ български земи. Мѣрка 1:1 000 000. Наредилъ Т. А. Благоевъ. София, Одобрена отъ Министерството на народното просвѣщение съ окр. № 18599 отъ 4 VIII 1931 год. Лит. „Балканъ“.
  6. Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
  7. Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
  8. Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
  9. а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 446. (на гръцки)