Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сона.

Сона (на френски: La Saône) е река в Източна Франция (департаменти Вож, Горна Сона, Кот д'Ор, Сон е Лоар, Ен и Рон) и 205 общини[1], десен приток на Рона. Дължина 473 km (деветата по дължена река във Франция), площ на водосборния басейн 29 321 km²[2]

Сона
(на френски: La Saône)
Lyon-quais-Saône-pont-La-Feuillée-nord-nuit.jpg
Река Сона в град Лион през нощта.
La Saône (rivière) - carte.png
Течението на река Сона във водосборния басейн на Рона
Общи сведения
Местоположение Флаг на Франция Франция
Дължина 473 km
Водосб. басейн 29 321 km²
Отток ок. 400 m³/s
Начало
Място Лотарингско плато
Координати 48°05′34.8″ с. ш. 6°10′51.24″ и. д. / 48.093° с. ш. 6.1809° и. д.
Надм. височина 418 m
Устие
Място РонаСредиземно море
Координати 45°43′43.68″ с. ш. 4°49′03″ и. д. / 45.7288° с. ш. 4.8175° и. д.
Надм. височина 164 m
Сона в Общомедия

НаименованиеРедактиране

Името на Сона произлиза от името на келтската богиня Сукона, която се смята за покровител на реката.[3] Латинското име на реката е Arar, което представлява удвояване на индоевропейския корен ar, означаващ вода. Според Гай Юлий Цезар, това отразява факта, че е трудно да се определи посоката ѝ на течение, поради бавното движение на водата.[4]

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Сона води началото си на 418 m н.в., в центъра на малкото градче Виоменил (департамента Вож), в южната част на Лотарингското плато, западно от ниската планина Вогези. По цялото си протежение Сона тече в посока юг или юг-югозапад, през Сонско-Ронската междупланинска депресия и е типична равнинна река с широка долина и спокойно течение. Влива се отдясно в река Рона, на 164 m н.в., близо до центъра на град Лион[2].

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборният басейн на Сона обхваща площ от 29 321 km², като малка част от него е на швейцарска територия и представлява 30,67% от водосборния басейн на Рона. На запад и северозапад водосборния басейн на Сона граничи с водосборните басейни на реките Лоара и Сена (от басейна на Атлантическия океан), на север, североизток и изток – с водосборните басейни на реките Маас и Рейн (от басейна на Северно море, а на югоизток – с водосборните басейни на река Ен и други по-малки десни притоци на Рона[2].

Основни притоци:

  • леви – Коне (55 km, 317 km²), Лантерн (69 km, 1020 km²), Оньон (214 km, 2308 km²), Ду (453 km, 7710 km²), Сей (100 km, 2300 km²), Ресуз (75 km, 495 km²), Вел (67 km, 672 km²), Шаларон (52 km, 175 km²);
  • десни – Венжан (93 km, 3650 km²), Тий (83 km, 1100 km²), Дун (77 km, 1039 km²), Грон (96 km, 1000 km²), Азерг (61 km, 886 km²)[2].

Хидроложки показателиРедактиране

Река Сона има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено зимно пълноводие (от ноември до април), когато нивото ѝ се покачва с 3 – 4 m. Тя е една от най-пълноводните френски реки със среден годишен отток близо до устието около 400 m³/sec[2].

Стопанско значение, селищаРедактиране

Река Сона е плавателна почти по цялото си протежение, като коритото ѝ е шлюзовано и коригирано чрез водозащитни диги. Чрез изградени плавателни канали (още през 17 и 18 век) е съединена с реките: Мозел (чрез Източния канал), Лоара (Централен канал), Марна (канала Марна-Сона), Сена (Бургундския канал) и Рейн (канала Рона-Рейн).

По цялото си течение долината на Сона е гъсто заселена, като най-големите селища са: Шалон сюр Сон, Макон и Лион[2].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Fiche cours d'eau La Saône (U---0000). // Посетен на 27 април 2018. (на френски)
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сона (река), т. 24, стр. 180
  3. Souconna – 3722 – L'encyclopédie – L'Arbre Celtique. // Посетен на 27 април 2018. (на френски)
  4. „Записки за Галската война“, Гай Юлий Цезар