София Ковалевска

София Василиевна Ковалевска е руска математичка, писателка и публицистка.

София Ковалевска
Софья Ковалевская
руска математичка
Sofja Wassiljewna Kowalewskaja 1 (Remini enhanced).jpg
Родена
Починала
ПогребанаШвеция
НационалностРусия Русия
Учила вГьотингенски университет
Стокхолмски университет
Хайделбергски университет
Хумболтов университет на Берлин
НаградиОрден „Академични палми“
Научна дейност
ОбластМатематика
Работила вСтокхолмски университет (1 юли 1884 (стар стил))
Известна стеорема Коши-Ковалски
НаградиКавалер на Ордена Академична палма
ПодписКовалевская Софья Васильевна подпись.svg
София Ковалевска в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

София Василиевна Ковалевска е родена на 15 януари 1850 г. в Москва в дворянско семейство.

Ковалевска (по баща Круковская) получава всестранно домашно образование и проявява изключителни математически способности. През 1866 г. заминава за Петербург за да учи физика, но същевременно взема уроци по математика при най-известните математици.

За да се занимава с наука, сключва фиктивен брак (станал по-късно фактически) с естественика В. О. Ковалевски и заминава през 1869 г. за Хайделберг (днешна Германия, тогавашен Северногермански съюз), където учи математика. Премества се в Берлин през 1870 г. и четири години работи с известния математик Карл Вайерщрас. Въз основа на три студии, представени от него, Гьотингенският университет ѝ присъжда през 1874 г. научната степен доктор.

Ковалевска се завръща през 1874 г. в Руската империя, но не получава преподавателско място в Петербургския университет. През следващите години тя общува с интелектуалци и се занимава с литературно-публицистична дейност, без да има възможност за научна работа. Това е периодът когато се ражда дъщеря ѝ и Ковалевска публикува повестта си „Нихилистка“, драмата „Борба за щастие“ и семейната хроника „Спомени от детството“.

През ноември е поканена да стане частен доцент в Стокхолмския университет и тя приема, а на следващата година е избрана за професор. За осем години разработва и изнася лекции по дванадесет курса.

Получава награди за своите научни разработки по математически анализ, механика и астрономия на Парижката и на Шведската академии на науките. През 1889 г. е избрана за първата жена – член кореспондент на Академията на науките на Санкт Петербург.

През 1890 г. посещава за последно Русия с намерението да кандидатства за академик, но не е допусната на заседанието на академията като жена. При завръщането си в Стокхолм се разболява и умира на 29 януари (10 февруари) 1891 г. от пневмония.

ИзточнициРедактиране