Софроний Първов
български духовник
Софроний Първов е български възрожденски църковен деец, архимандрит.[1]
| Софроний Първов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 декември 1913 г.
|
Биография редактиране
Роден е в 1843 година в Калофер като Първан (Първо) Стоев Първов. Работи като учител в Калофер и въвежда звучния метод на обучение в местното училище в 1870 година. Става свещеник и служи в Пловдив и Свищов. По време на Руско-турската война служи в Горна Студена, а след това в Търново и Карлово. В 1877 година е председател на Карловската българска община.[1]
След създаването на Източна Румелия, в 1881 година е член-секретар на Окръжната постоянна комисия. В 1886 година е удостоен с офикията архимандрит. В 1890 – 1903 година управлява Одринската епархия на Българската екзархия.[1]
Умира на 13 декември 1913 година в Пловдив.[1]
Бележки редактиране
Тази статия, свързана с православие, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Османската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| Синесий Скопски | → | управляващ Одринската епархия (1890 – 1903) |
→ | Мелетий Велешки |