Уикипедия

Калофер

град в община Карлово, обл. Пловдив

Кало̀фер е град в Южна България. Намира се в община Карлово, област Пловдив. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2619 души по настоящ адрес и 2804 души по постоянен адрес.[2]

Калофер
Знаме
      
Герб
Паметникът на Христо Ботев в Калофер
Паметникът на Христо Ботев в Калофер
България
42.6112° с. ш. 24.9748° и. д.
Калофер
Област Пловдив
42.6112° с. ш. 24.9748° и. д.
Калофер
Калофер
42.6112° с. ш. 24.9748° и. д.
Калофер
Общи данни
Население2601 души[1] (15 март 2024 г.)
16,8 души/km²
Землище155,016 km²
Надм. височина666 m
Пощ. код4370
Тел. код03133
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ35496
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   – кмет		Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство
   – кмет		Калофер
Румен Стоянов
(независим)
Калофер в Общомедия

География

редактиране
 
Изглед към Калофер

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина. Намира се на 17 км от Карлово, надморска височина от 603 м, на 22 км от Сопот, на 66 км от Пловдив, на 228 км от Бургас, на 334 км от Варна и на 159 км от столицата София.

История

редактиране

Легендата разказва, че Калофер е основан в 1533 година, когато група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че, заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град Сопот. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Селото е опожарено от кърджалии през 1799 (от банда, водена от Индже войвода) и 1804 година, но се възстановява сравнително бързо.[3][4] В средата на XIX век селището е относително богато, заради което е наричано „Алтън Калофер“ (Златен Калофер), като повечето му жители се занимават с производството на шаяк, има няколко по-едри търговци, а доста калоферци работят в Цариград като абаджии.[3] Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери, той има 7500 жители, изцяло българи.[5]

Калофер е опожарен от турците за последно през 1877 г., когато загиват много жители на града. Горската растителност милостиво е скрила следите, които тук-там все още могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората с общи усилия съграждат всичко наново, пренасяйки камъни със собствените си ръце, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили упоритост, които черти са характерни за хората от този град и до днес.

Религии

редактиране
 
Мъжки манастир „Рождество Богородично“

Калофер е известен не само с природата си, но и с красивите си църкви и манастири. Малка уличка отвежда до Девическия манастир, наследник на 4 метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640, а женският от 1700 г. И двата манастира, въпреки многобройните си опожарявания, са отворени за посетители.

Икономика

редактиране

В Калофер добре запазени през годините са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят у посетителя незабравими спомени за този край.

Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайна роза, която служи за производство на розово масло.

Югоизточно от града е разположен завод за уплътнения на „СКФ Берингс България“.

Забележителности

редактиране
 
Къщата музей на Христо Ботев

Музеи

редактиране

В Калофер се намира Националният музей „Христо Ботев“, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:30 – 17:30 ч. (има печат на БТС).

Друга местна забележителност е Музеят на просветното дело, Даскал Ботевото училище, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята. Той представлява своеобразен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни.

Природа

редактиране

Около града се намират ливадите на Чафадарица и пропастите на Джендѐма, Купена и река Тунджа, река Бяла с водопади и четиривековния Калоферски мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух.

Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк „Централен Балкан“ – към хижа „Рай“, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата „Джендема“ и още много маршрути. Специално построена за туристите е екопътека „Бялата река“, която започва малко след Мъжкия манастир и минава през едни от най-красивите и живописни местности през по-безопасната част на „Джендема“. Екопътека „Бяла река“ се простира на надморска височина от 570 до 630 м. Дължината ѝ е 1.83 км. Екопътеката е с много добра инфраструктура и с интерактивни образователни игри за деца и възрастни, представящи флората и фауната на този район. Времетраенето на обиколката е около час, като се преминава по осем дървени моста, по които трасето пресича разпенените бързеи на планинската река и оформя своеобразна осмица с дължина 1830 м и денивелация в най-високата си точка около 97 м. Маршрутът проследява ждрелото на Бяла река (приток на Стряма). Минава се през бивак Бялата река, от там пътеката продължава към Рай (хижа). Могат да бъдат видени 11 уникални за района растителни вида, а също така и изобилие на животински видове, между които мечки, вълци, диви кози, царски орли. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.

Редовни събития

редактиране
 
Мъжкото хоро на Богоявление

Пребиваването по време на Коледа и Нова година, Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления, както и на Великден, 2 юни – деня на Ботев, са характерни празнувания на града. Едно от най-атрактивните събития, обединяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „мъжко хоро“, което също се играе в реката.

От средата на месец май на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на Празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и ракия от рози.

От 1999 година на 15 август се провежда и ежегоден „Празник на калоферската дантела“.

Личности

редактиране
 
Монумент в Калофер
 
Паметник в Калофер

Духовни лица

редактиране

Търговци

редактиране

Революционери

редактиране

Дейци на просветата и културата и изкуствата

редактиране

Военни

редактиране

Юристи

редактиране

Лекари

редактиране
  • Ганчо Шадов, лекар и червенокръстки деятел (1903 – 1968)

Архитекти и инженери

редактиране

Други

редактиране

Други

редактиране

На Калофер е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

Литература

редактиране
  • Начов, Никола. Калоферъ въ миналото, Калоферска културно-просветна дружба в София, 1927

Побратимени градове

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ www.grao.bg
  3. ↑ а б Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2. с. 10 – 12.
  4. ↑ Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 400.
  5. ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 43.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  7. ↑ а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  9. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

Външни препратки

редактиране
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Калофер.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Калофер&oldid=12304339“.