Тази статия е за православната епархия. За католическата вижте Одринска епархия (Римокатолическа църква).

Одринската или Адрианополската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως) е епархия на Вселенската патриаршия, съществуваща от 325 година със седалище в тракийския град Одрин (Едирне), Турция. Одринската митрополия граничи със Сливенската на Българската патриаршия на север, Лозенградската и Визенската на изток, Ираклийската на юг и Димотишката на запад. Други големи градове освен Одрин в епархията са Вуртодизос и Аркадиополис.[1]

Одринска епархия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
ЦентърОдрин
Катедрална църкваСв. св. Константин и Елена
Дата на основаване325 г.
ПредстоятелАмфилохий
Санмитрополит
Глава на документ на Одринската българска митрополия, 1902 година
Печат: КАНЦЕЛАРИЯ НА ОДР. БЪЛГ. МИТРОПОЛИЯ. Подпис на архимандрит Мелетий

Одрин е основан на мястото на тракийския град Ускудама в 127 година от император Адриан, който му дава своето име – Адрианопол, Адрианов град. Българската форма на името Одрин и турската Едирне, произлизат от гръцката кратка форма Адриану.

Одрин става митрополитска катедра в 325 година. В VII век са му подчинени 5 епископии, а в XII век те вече са 13. В 1326 година византийският град е завладян от османските турци и между 1413 и 1457 е тяхна столица. Постепенно подчинените на Одрин епископии намаляват и в XVI век остава само Агатополската, която също се отделя в 1760 година.[1]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година в Одрин има екзархийски архиерейски наместник, но Екзархията не получава берат за митрополит.

В 1913 година православното българско население е прогонено от османската армия по време на Междусъюзническата война. Православното гръцко и гъркоманско население е изселено в Гърция по споразумението за обмен на население между Турция и Гърция в 1922 година.[1]

С изтеглянето на гръцките войски от Източна Тракия, последният одрински митрополит Поликарп II се изтегля западно от Марица, в частите на епархията си, които са на гръцка територия. На 9 октомври 1924 година получава нова титла митрополит на Нова Орестиада и Одрин. В 1931 година всички енории на епархията са присъединени към Димотишката,[2] а Поликарп е преместен на Хиос.[1]

От 20 януари 2003 година титлата Митрополит Адрианополски, ипертим и екзарх на целия Хемимонт (Ο Αδριανουπόλεως, υπέρτιμος και έξαρχος παντός Αιμιμόντου) се носи от митрополита на вселенската патриаршия Дамаскин.[1]

Адрианополски е титулярна епископия и на Българската православна църква, която до 40-те години на XX век поддържа Одринската си епархия. На 1 октомври 1998 година титлата Адрианополски получава епископ Евлогий. Това предизвиква проблеми между Вселенската и Българската патриаршия. След писмо на патриарх Вартоломей I Константинополски в 2015 година Светият синод на Българската патриаршия отговаря, че няма да смени титлата на епископ Евлогий, но обещава повече да не дава титли, дублиращи се с титли в други православни диоцези.[3]

Адрианополски е и титулярна архиепископия на Римокатолическата църква с пълно название на латински език Hadrianopolis in Haemimonto, тоест Адрианополис в планината Хемус. От 1997 година титлата е вакантна.[4]

Предстоятели

редактиране
Митрополити на Вселенската патриаршия[5]
Име Име Управление Забележка Години
Герасим Γεράσιμος Παλλαδάς 1686 - 1688 от костурски м., в александрийски п. 1625/30 - 1714
Калиник Καλλίνικος 1780 — септември 1792 в никейски м. ? - 1809
Гавриил Γαβριήλ септември 1792 - 1810 † от никейски м. ? – 1810
Кирил I Κύριλλος Σερπεντζόγλου декември 1810 - 4 март 1813 от иконийски м., в константинополски п. 1775 – 1821
Доротей Δωρόθεος Πρώιος юни 1813 - 4 юни 1821 † от филаделфийски м., убит от османците, канонизиран за светец ? – 1821
Никифор III Νικηφόρος Πηλουσιώτης юни 1821 - септември 1824 от мраморноостровен а., в деркоски м. ? – 1835
Герасим IV Γεράσιμος Φρυδάς септември 1824 - май 1830 от бурсенски м., подал оставка ? – ≥1830
Григорий II Γρηγόριος Βυζάντιος май 1830 - 24 юни 1840 от струмишки м., подал оставка ? – 1860
Герасим V Γεράσιμος Τζερμιάς юни 1840 – 15 март 1853 от пелагонийски м., след това халкидонски м. 1798 – 1875
Кирил II Κύριλλος Κυριακίδης 15 март 1853 - 1 май 1873 от ганоски м., по-късно силиврийски м. ? – 1881
Дионисий II Διονύσιος Χαριτωνίδης 1 май 1873 - 14 ноември 1880 от димотишки м., в никейски м. 1820 – 1891
Неофит II Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου 14 ноември 1880 - 23 януари 1886 от пловдивски м., подал оставка, по-късно пелагонийски м. 1832 – 1909
Дионисий II Διονύσιος Χαριτωνίδης 23 януари 1886 - 23 януари 1887 от никейски м., в константинополски п. 1820 – 1891
Матей III Ματθαίος Πετρίδης 28 февруари 1887 – 3 януари 1890 от пелагонийски м., уволнен около 1830 – 1901
Кирил III Κύριλλος Δημητριάδης/Παναγιώτου 3 януари 1890 – 26 август 1908 от лемноски м. 1845 – 1921
Калиник II Καλλίνικος Γεωργιάδης 26 август 1908 - 12 август 1910 в галиполски м. ? – 1912
Поликарп II Πολύκαρπος Βαρβάκης 12 август 1910 - 12 февруари 1931 от еласонски м., в хиоски м. 1862 – 1945
Дамаскин Δαμασκηνός Παπανδρέου 20 януари 2003 — 5 ноември 2011 † от швейцарски м. 1936 – 2011
Амфилохий Αμφιλόχιος Στεργίου 18 октомври 2014 – р. 1961
Управляващи Одринската екзархийска епархия
Име Управление Години
митрополит Доротей Софийски 1871 – ? 1930 – 1875
епископ Синесий Стовийски 5 октомври 1878 – 5 декември 1884 1836 – 1917
митрополит Евстатий Пелагонийски декември 1884 – 9 декември 1888 1932 – 1888
митрополит Синесий Охридски декември 1888 – 1 август 1890 1836 – 1917
архимандрит Софроний (Първов) 1890 – 1903 1843 – 1913
архимандрит Мелетий (Димитров) 1903 – 1908 1868 – 1924
свещеник Сава Попов 1908 – 1909 1875 – ?
архимандрит Кирил (Стефановски) 1909 – 1910 1861 – 1946
архимандрит, по-късно епископ Никодим (Атанасов) 1910 – 1932 1864 – 1932
митрополит Неофит (Паскалев)[6] 1932 – 1938 1870 – 1938
Титулярни епископи на Българската патриаршия

Адрианополски е и титулярна епископия на Българската православна църква от 1 октомври 1998 година.[7] От 1998 година титлата се носи от епископ Евлогий.

Име Управление Забележка Години
Евлогий (Стамболджиев) 1 октомври 1998 – р. 1954

Документи

редактиране
  1. а б в г д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 52. Посетен на 15 август 2014.
  2. ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ ΔΙΔΥΜΟΤΕΙΧΟΥ, ΟΡΕΣΤΙΑΔΟΣ ΚΑΙ ΣΟΥΦΛΙΟΥ // Ιερά Μητρόπολη Διδυμοτείχου, Ορεστιάδος και Σουφλίου. Посетен на 15 август 2014. (на гръцки)
  3. Църквата поряза Вартоломей за Антим I, паметникът в Одрин остава! // Faktor.bg, 21 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  4. Hadrianopolis in Haemimonto (Titular See) // The Hierarchy of the Catholic Church. Current and historical information about its bishops and dioceses. Посетен на 15 август 2014.
  5. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 15 август 2014.
  6. www.ippo.ru
  7. Епископи на БПЦ // Свети Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2014-08-15. Посетен на 15 август 2014.