Одринска епархия
- Тази статия е за православната епархия. За католическата вижте Одринска епархия (Римокатолическа църква).
Одринската или Адрианополската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως) е епархия на Вселенската патриаршия, съществуваща от 325 година със седалище в тракийския град Одрин (Едирне), Турция. Одринската митрополия граничи със Сливенската на Българската патриаршия на север, Лозенградската и Визенската на изток, Ираклийската на юг и Димотишката на запад. Други големи градове освен Одрин в епархията са Вуртодизос и Аркадиополис.[1]
Одринска епархия | |
Местно име | Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως |
---|---|
Църква | Вселенска патриаршия |
Страна | Византийска империя Османска империя |
Център | Одрин |
Катедрална църква | „Св. св. Константин и Елена“ |
Дата на основаване | 325 г. |
Предстоятел | Амфилохий |
Сан | митрополит |
История
редактиранеОдрин е основан на мястото на тракийския град Ускудама в 127 година от император Адриан, който му дава своето име – Адрианопол, Адрианов град. Българската форма на името Одрин и турската Едирне, произлизат от гръцката кратка форма Адриану.
Одрин става митрополитска катедра в 325 година. В VII век са му подчинени 5 епископии, а в XII век те вече са 13. В 1326 година византийският град е завладян от османските турци и между 1413 и 1457 е тяхна столица. Постепенно подчинените на Одрин епископии намаляват и в XVI век остава само Агатополската, която също се отделя в 1760 година.[1]
След създаването на Българската екзархия в 1870 година в Одрин има екзархийски архиерейски наместник, но Екзархията не получава берат за митрополит.
В 1913 година православното българско население е прогонено от османската армия по време на Междусъюзническата война. Православното гръцко и гъркоманско население е изселено в Гърция по споразумението за обмен на население между Турция и Гърция в 1922 година.[1]
С изтеглянето на гръцките войски от Източна Тракия, последният одрински митрополит Поликарп II се изтегля западно от Марица, в частите на епархията си, които са на гръцка територия. На 9 октомври 1924 година получава нова титла митрополит на Нова Орестиада и Одрин. В 1931 година всички енории на епархията са присъединени към Димотишката,[2] а Поликарп е преместен на Хиос.[1]
От 20 януари 2003 година титлата Митрополит Адрианополски, ипертим и екзарх на целия Хемимонт (Ο Αδριανουπόλεως, υπέρτιμος και έξαρχος παντός Αιμιμόντου) се носи от митрополита на вселенската патриаршия Дамаскин.[1]
Адрианополски е титулярна епископия и на Българската православна църква, която до 40-те години на XX век поддържа Одринската си епархия. На 1 октомври 1998 година титлата Адрианополски получава епископ Евлогий. Това предизвиква проблеми между Вселенската и Българската патриаршия. След писмо на патриарх Вартоломей I Константинополски в 2015 година Светият синод на Българската патриаршия отговаря, че няма да смени титлата на епископ Евлогий, но обещава повече да не дава титли, дублиращи се с титли в други православни диоцези.[3]
Адрианополски е и титулярна архиепископия на Римокатолическата църква с пълно название на латински език Hadrianopolis in Haemimonto, тоест Адрианополис в планината Хемус. От 1997 година титлата е вакантна.[4]
Предстоятели
редактиране- Митрополити на Вселенската патриаршия[5]
Име | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Герасим | Γεράσιμος Παλλαδάς | 1686 - 1688 | от костурски м., в александрийски п. | 1625/30 - 1714 |
Калиник | Καλλίνικος | 1780 — септември 1792 | в никейски м. | ? - 1809 |
Гавриил | Γαβριήλ | септември 1792 - 1810 † | от никейски м. | ? – 1810 |
Кирил I | Κύριλλος Σερπεντζόγλου | декември 1810 - 4 март 1813 | от иконийски м., в константинополски п. | 1775 – 1821 |
Доротей | Δωρόθεος Πρώιος | юни 1813 - 4 юни 1821 † | от филаделфийски м., убит от османците, канонизиран за светец | ? – 1821 |
Никифор III | Νικηφόρος Πηλουσιώτης | юни 1821 - септември 1824 | от мраморноостровен а., в деркоски м. | ? – 1835 |
Герасим IV | Γεράσιμος Φρυδάς | септември 1824 - май 1830 | от бурсенски м., подал оставка | ? – ≥1830 |
Григорий II | Γρηγόριος Βυζάντιος | май 1830 - 24 юни 1840 | от струмишки м., подал оставка | ? – 1860 |
Герасим V | Γεράσιμος Τζερμιάς | юни 1840 – 15 март 1853 | от пелагонийски м., след това халкидонски м. | 1798 – 1875 |
Кирил II | Κύριλλος Κυριακίδης | 15 март 1853 - 1 май 1873 | от ганоски м., по-късно силиврийски м. | ? – 1881 |
Дионисий II | Διονύσιος Χαριτωνίδης | 1 май 1873 - 14 ноември 1880 | от димотишки м., в никейски м. | 1820 – 1891 |
Неофит II | Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου | 14 ноември 1880 - 23 януари 1886 | от пловдивски м., подал оставка, по-късно пелагонийски м. | 1832 – 1909 |
Дионисий II | Διονύσιος Χαριτωνίδης | 23 януари 1886 - 23 януари 1887 | от никейски м., в константинополски п. | 1820 – 1891 |
Матей III | Ματθαίος Πετρίδης | 28 февруари 1887 – 3 януари 1890 | от пелагонийски м., уволнен | около 1830 – 1901 |
Кирил III | Κύριλλος Δημητριάδης/Παναγιώτου | 3 януари 1890 – 26 август 1908 | от лемноски м. | 1845 – 1921 |
Калиник II | Καλλίνικος Γεωργιάδης | 26 август 1908 - 12 август 1910 | в галиполски м. | ? – 1912 |
Поликарп II | Πολύκαρπος Βαρβάκης | 12 август 1910 - 12 февруари 1931 | от еласонски м., в хиоски м. | 1862 – 1945 |
Дамаскин | Δαμασκηνός Παπανδρέου | 20 януари 2003 — 5 ноември 2011 † | от швейцарски м. | 1936 – 2011 |
Амфилохий | Αμφιλόχιος Στεργίου | 18 октомври 2014 – | р. 1961 |
- Управляващи Одринската екзархийска епархия
Име | Управление | Години |
---|---|---|
митрополит Доротей Софийски | 1871 – ? | 1930 – 1875 |
епископ Синесий Стовийски | 5 октомври 1878 – 5 декември 1884 | 1836 – 1917 |
митрополит Евстатий Пелагонийски | декември 1884 – 9 декември 1888 | 1932 – 1888 |
митрополит Синесий Охридски | декември 1888 – 1 август 1890 | 1836 – 1917 |
архимандрит Софроний (Първов) | 1890 – 1903 | 1843 – 1913 |
архимандрит Мелетий (Димитров) | 1903 – 1908 | 1868 – 1924 |
свещеник Сава Попов | 1908 – 1909 | 1875 – ? |
архимандрит Кирил (Стефановски) | 1909 – 1910 | 1861 – 1946 |
архимандрит, по-късно епископ Никодим (Атанасов) | 1910 – 1932 | 1864 – 1932 |
митрополит Неофит (Паскалев)[6] | 1932 – 1938 | 1870 – 1938 |
- Титулярни епископи на Българската патриаршия
Адрианополски е и титулярна епископия на Българската православна църква от 1 октомври 1998 година.[7] От 1998 година титлата се носи от епископ Евлогий.
Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|
Евлогий (Стамболджиев) | 1 октомври 1998 – | р. 1954 |
Документи
редактиране-
Писмо на Българската екзархия до митрополит Софроний, 25 септември 1901 г.
-
Писмо до българския екзарх, 22 януари 1902, с. 1
-
Писмо до българския екзарх, 22 януари 1902, с. 2
-
Писмо до българския екзарх, 22 януари 1902, с. 3
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 52. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ ΔΙΔΥΜΟΤΕΙΧΟΥ, ΟΡΕΣΤΙΑΔΟΣ ΚΑΙ ΣΟΥΦΛΙΟΥ // Ιερά Μητρόπολη Διδυμοτείχου, Ορεστιάδος και Σουφλίου. Посетен на 15 август 2014. (на гръцки)
- ↑ Църквата поряза Вартоломей за Антим I, паметникът в Одрин остава! // Faktor.bg, 21 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
- ↑ Hadrianopolis in Haemimonto (Titular See) // The Hierarchy of the Catholic Church. Current and historical information about its bishops and dioceses. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ www.ippo.ru
- ↑ Епископи на БПЦ // Свети Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2014-08-15. Посетен на 15 август 2014.