Любчо Дончов Арсов (на македонска литературна норма: Љупчо Арсов) e народен герой на Югославия, комунист, политик.

Любчо Арсов
Љупчо Арсов
югославски и македонски политик
Роден
Починал
18 ноември 1986 г. (76 г.)
Политика
ПартияКомунистическа партия на Македония
Факсимиле от решението на АСНОМ за въвеждането на македонския като официален език с подписите на Любчо Арсов и Методи Андонов-Ченто

Биография

редактиране

Роден е в 1910 година в Щип, в стар голям патриотичен български род.[1] Баща му е Дончо Арсов, а дядо му Арсо Лазаров е деец на ВМОРО, брат на Тодор Лазаров и народен представител в Скупщината (Арсо Лазич или Лазаревич). Чичо му Христо Арсов е бил привърженик на Иван Михайлов[2]. Любчо Арсов завършва Висшата икономическа школа в Загреб през 1932 година, а след това работи в Ипотечна банка в Белград. Още докато учи в Загреб, постъпва в младежко революционно движение, а през 40-те години става член на комунистическата партия на Югославия.

През юли 1942 година е арестуван от българската полиция. След като излиза от затвора през 1943 г. става секретар на райкома на КПЮ в Щип, комисар на първа оперативна зона, секретар на райкома на КПМ в Скопие, член на бюро ЦК на КПМ. Участва в работата на първата сесия на АСНОМ, на която е избран за секретар на Президиума на АСНОМ.

След Втората световна война Арсов става вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на Социалистическа република Македония. Арсов е министър на труда на Югославия от 1 януари 1948 до 27 април 1950 г. във второто правителство на Тито. Между 27 април 1950 и 14 януари 1953 година е председател на Комитета за строителство с ранг на министър[3]. От 1953 до 1961 година е председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа Република Македония. За една година (1962-1963) е председател на Народното събрание на Македония. Между 1967 и 1971 година е председател на Републиканския комитет на социалистическия съюз на трудещите се в Македония (приемник на който е Социалистическата партия на Македония)[4].

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи
Димитър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар
Хаджидимитриев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсо Лазаров
(1845 – след 1926)
 
Тодор Лазаров
(1869 – 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коце Лазаров
(1883 – 1903)
 
Дончо Арсов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любчо Арсов
(1910 – 1986)