Сошани
Сошани (на македонска литературна норма: Сошани) е село в община Дебърца на Северна Македония.
| Сошани Сошани | |
 | |
  Сошани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1151 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Сошани в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в едноименната котловина Дебърца, в източното подножие на Илинската планина.
История редактиране
В XIX век Сошани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сошани (Sochani) е посочено като село с 30 домакинства с 82 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сушани е населявано от 30 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Сошани (Средореци) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 6 къщи, а Долно Сошани (Средореци) - също чисто българско с 4 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сошани има 24 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007