Обсада на Одеса: Разлика между версии

| период = [[5 август]] - – [[16 октомври]] [[1941]] г.

| командир1 = [[Файл:Flag of Romania.svg|22px]] [[Николае Чуперка]]{{Br}}(От 9 септември<br>- [[Йосиф Якобич]])

| сила1 = '''На 8 август:''' <br>340 223 души <ref name="art7"> {{икона|en}} Nitu, V., Pusca, D. [http://www.worldwar2.ro/operatii/?article=7 ''Romanian Armed Forces in the Second World War. The Battle of Odessa - – 1941''] (посетен на 27.1.2009)</ref>

| жертви2 = 16 578 убити и изчезнали,<br> 24 690 ранени <ref name="hwarodesa"/><ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html ''Таблица 142. Людские потери в самостоятельных фронтовых операциях: 2. Оборона Одессы (5.8- – 16.10.41 г.)''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, посетен на 27.1.2009)</ref>

'''Обсадата на Одеса''' от [[5 август]] до [[16 октомври]] [[1941]] г. е част от военните действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] през [[Втората световна война]]. Водят я предимно [[Румъния|румънски]] войски, с подкрепа на [[германски]] авиационни и артилерийски части. [[Съветски]]те бранители удържат всички атаки, но изоставят града, след като през септември германската [[група армии „Юг“]] завладява по-голямата част на [[Украйна|Западна Украйна]], прекосява [[Днепър]] и заплашва [[Кримския полуостров]] заедно с тамошната база на съветския Черноморски флот. В резултат на това [[Одеса]] попада под румънски окупационен режим, продължил повече от 2 години.

=== На Германия и Румъния ===

Макар и да не е сред главните цели на [[План Барбароса|плана „Барбароса“]], през 1941 г. съветският град [[Одеса]] (в днешна [[Украйна]]) е важен икономически, търговски и културен център. Известен като „Перлата на Черно море“, градът е 4-ти по големина в [[СССР]] с население от 650 000 души, много висши учебни заведения и театри,<ref name="Odessclub"> {{икона|en}} [http://odessitclub.org/en/archives/dallin/chapter_1.html#1 ''Odessa, 1941- – 1944: A Case Study of Soviet Territory Under Foreign Rule'']</ref>, а също така е най-голямото съветско пристанище на [[Черно море]] и една от базите на съветския [[Черноморски флот]]. Намеренията на германското Главно командване ({{lang|de|[[ОКВ]]}}) са, след нахлуването в СССР и напредването в територията на [[Съветска Украйна]], градът да бъде зает от части на немската армия.

След окупирането на [[Буковина|Северна Буковина]] и [[Бесарабия]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1940]] г. в [[Румъния]] се надигат силни реваншистки настроения. Страната се обвързва все по-тясно с [[Нацистка Германия]] и постепенно става един от най-верните ѝ съюзници. През януари 1941 г. [[Хитлер]] и [[Херман Гьоринг|Гьоринг]] разкриват на румънския диктатор [[Йон Антонеску]] плановете си за нападение над СССР. На срещата е договорено участието на румънската [[армия]] и навлизането ѝ в Буковина и Бесарабия. <ref> {{икона|en}} [http://www.ispaim.ro/doc/English/06%201.2. Romanian-German relations before and during the Holocaust]

стр.65</ref> През май същата година, с Антонеску е постигнато окончателно споразумение относно нападението над СССР, в което на Румъния са обещани Буковина и Бесарабия, както и правото да окупира съветските територии до [[Днепър]]. <ref> {{икона|en}} [http://www.derechos.org/nizkor/nuremberg/judgment/cap4.html#Aggressive%20War The Common Plan or Conspiracy and Aggressive War. The Aggressive War Against the Union of Soviet Socialist Republics]</ref>

=== На СССР ===

Защитата на града, както и на южната част на [[Украинска ССР|Украинската ССР]] и новообразуваната [[Молдовска ССР]], е възложена на [[Одески военен окръг|Одеския военен окръг]] (командир от юли 1940 г. - – генерал [[Яков Черевиченко]]), който, заедно с [[Дунавска военна флотилия (СССР)|Дунавската военна флотилия]], има за задача да прикрива държавната граница с Румъния от [[Липкани]] до устието на [[Дунав]]. Освен това войските на окръга са длъжни да отбраняват (във взаимодействие с Черноморския флот начело с [[вицеадмирал]] [[Филип Октябърски]]) крайбрежието на Черно море от устието на Дунав до [[Керченски пролив|Керченския пролив]].

[[Файл:Южен фронт ВСВ (22.06 - 10.07.1941).png|мини|310pxляво|Военни действия на Южния фронт<br> (22 юни - – 10 юли 1941 г.)]]

В първите дни на войната на полосата на [[Южен фронт (СССР)|Южния фронт]] (създаден на базата на Одеския военен окръг с директива №04 от [[24 юни]] 1941 г. на Народния комисар по отбраната )<ref> {{икона|ru}} [http://hwar1941.narod.ru/u.htm История России во Второй Мировой войне. Южный фронт]</ref><ref> {{икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue36/Issue36_186.html Директива №01 от 25 юни 1941 г.]</ref>) цари сравнително спокойствие. Съгласно плановете на [[операция „Мюнхен“]], разработени като допълнение на [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], <ref> {{икона|ru}} [http://www.soldat.ru/files/4/6/16/ ''История Второй мировой войны 1939 -1945'']. Т.4, стр. 25</ref> южната групировка (в състав германската 11-а армия и румънските 3-та и 4-та армии, известна и като [[група армии „Антонеску“]] <ref> {{икона|en}} [http://files.boardgamegeek.com/geekfile_view.php?fileid=14510 Historical Locations for Barbarossa]</ref>) на [[група армии „Юг“]] започва активни бойни действия по-късно от останалите съединения. Едва на [[2 юли]] немско-румънските войски форсират река [[Прут]]. Ходът на военните действия в значителна степен се определя от развитието на събитията на съседния участък на фронта, в [[Галиция|Източна Галиция]] и Северозападна Украйна. Дълбокият пробив на германците там (виж [[Битка при Дубно]]) принуждава командващия на [[Южен фронт|Южния фронт]] (генерал [[Иван Тюленев]]) да държи на северния фланг половината си сили. Освен това, надценявайки силите на противника ,<ref> {{икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue38/Issue38_050.html Групировка на войските и съотношение на силите на Южния фронт по състояние от 12 и 17 юли 1941 г.]</ref>, той решава да изтегли войските си зад [[Днестър]], считайки, че фронтът може да води бойни действия, опирайки се на укрепените райони на реката. <ref> {{икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue38/Issue38_068.html Директива №20 от 19 юли 1941 г.]</ref>

Останалите в долните течения на Прут и Дунав левофлангови съединения на 9-а армия са обединени на [[7 юли]] в [[Приморска група войски]], <ref> {{икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue36/Issue36_214.html Директива №18 от 7 юли 1941 г.]</ref> с командир генерал-лейтенант [[Никандър Чибисов]]. Те успешно отбиват опитите на румънските войски да форсират Прут в техния участък, но попаднали под заплахата да останат откъснати, на [[18 юли]], със заповед на командването на фронта, са изтеглени зад укрепените райони на старата държавна граница. В района на Одеса е изтеглена и Дунавската военна флотилия. <ref> {{икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue38/Issue38_061.html Директива №19 от 18 юли 1941 г.]</ref>

В началото на август подвижните съединения на група армии „Юг“ излизат в района на [[Първомайск]] и продължават [[настъпление]] в южно и югоизточно направление. Това създава неблагоприятна обстановка за съветските войски в Западна Украйна и [[Молдова]]. Войските от Южния фронт са заплашени от обкръжение. Същото се отнася и за Отделната Приморска армия (така от 20 юли се нарича Приморската група войски с нов командир – генерал-лейтенант [[Георгий Софронов]]), която брани Одеса от запад. Затова [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] дава указание цялата отбрана да бъде изтеглена на линията [[Чигирин]] – [[Вознесенск]] – [[Днестровски лиман]]. <ref name="hwarodesa"/> В директивата от 5 август се споменава: „Извеждането„''Извеждането да се извършва нощно време и на етапи, прикривано от силни ариергардни боеве, и да завърши не по-късно от 10 август. Одеса да се отбранява до последна възможност, с привличането и на Черноморския флот.''“. <ref> {{икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue40/Issue40_001.html Директива №00729 на Ставката на Върховното главно командване от 5 август 1941 г.]</ref><ref> {{икона|en}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue40/Issue40_041.html Заповед на Военния съвет на Югозападното направление от 15 август 1941 г.]</ref>

На [[22 юни]] в града са свикани всички [[Запасни части|запасняци]], родени между [[1905]] и [[1918]] г. Четири дни по-късно началникът на Одеския гарнизон заявява, че военното положение, обявено на 22 юни от Президиума на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет]], е влязло в сила. В първите дни на юли местните вестници обявяват сформирането на доброволно [[опълчение]]. Едновременно с това, се провеждат и мероприятия по евакуирането на града, като приоритетни са големите предприятия и запасите от продоволствие. <ref name="Odessclub"/>

Инженерното оборудване на отбраната е започнато още в края на юни и продължава до първите дни на август, ръководени от генерал-майора от инженерните войски [[Аркадий Хренов]]. <ref> {{икона|ru}} Хренов, А. [http://www.victory.mil.ru/lib/books/memo/hrenov_af/ ''Мосты к победе'']</ref><ref name="cmflot"> {{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/h/chernomorskiy_flot/12.html ''Краснознаменный Черноморский флот'']</ref> В строежа на укрепленията участват ежедневно 10 - – 12 хиляди жители на Одеса. Построени са три отбранителни линии: предна — – на 20- – 25 км от града, главна — – на 10- – 14 км, и линия за прикритие — – на 6- – 10 км. По градските улици са издигнати около 250 [[Барикада|барикади]]. На първо време Приморската армия е сравнително малобройна. В началото на август тя се състои само от две стрелкови и една [[кавалерия|кавалерийска]] [[Дивизия|дивизии]]. По-късно е сформирана още една стрелкова [[дивизия]]. В състава на армията влизат също така 54-ти стрелкови [[полк]], полк на [[НКВД]], два полка [[морска пехота]] и няколко отряда моряци от Черноморския флот, с обща численост 8 хиляди души. <ref name="soldat2"> {{икона|ru}} [http://www.soldat.ru/files/4/6/16/ ''История Второй мировой войны 1939 -1945'']. Т.4, стр. 90- – 94</ref> Въздушната поддръжка е осигурена от [[изтребител]]ен авиационен полк, две [[Ескадрила|ескадрили]] морска [[авиация]] и една ескадрила [[Бомбардировач|бомбардировачи]]. По-късно, към защитниците се присъединяват и други изтребителни части, а в сраженията участват и [[бомбардировач]]ибомбардировачи, разположени в [[Крим]] и [[Николаев]]. <ref name="art7"/>

За прикритие на Одеса откъм морето и [[артилерия|артилерийска]] поддръжка на войските е сформиран военноморски отряд от [[крайцер]]а „Коминтерн“, 2 [[ескадрен миноносец|ескадрени миноносеца]] и други бойни кораби. <ref name="hwarodesa"/>

4-та румънска армия на [[генерал-лейтенант]] [[Николае Чуперка]] започва [[настъпление]] през река Днестър на [[3 август]]. На [[8 август]] румънският Генерален щаб издава директива №31, определяйки като цели на 4-та армия да разбие противника между Днестър и [[Тилигулски лиман|Тилигулския лиман]], и да овладее Одеса от движение. Градът се счита за силно укрепена позиция, и на практика не може да бъде напълно обсаден, поради наличието на съветския Черноморски флот. <ref name="art7"/> В състава на армията на [[10 август]] има дванадесет дивизии и седем [[бригада|бригади]]. На 20 август тя е подсилена с още пет румънски [[пехота|пехотни]] дивизии. <ref name="soldat2"/>

4-та армия се опитва да овладее града от движение, но всичките атаки са отблъснати. На 8 август румънските части излизат на [[Днестровски лиман|Днестровския]], и на северния край на [[Хаджибейски лиман|Хаджибейския]] и Тилигулския лиман. В Одеса, със заповед №25 на началника на гарнизона, е обявено обсадно положение. <ref> {{икона|ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20780 Оборона Одессы и Севастополя. Враг рвется к Одессе]</ref> Между [[11 август|11]] и [[12 август]] 1-ва румънска моторизирана дивизия подновява атаките и достига на 3 км североизточно от селището Гилдендорф. <ref name="art7"/> На 13 август румънските части успяват да излязат източно от Тилигулския лиман на крайбрежието на [[Черно море]]. Така Одеса е напълно блокирана откъм сушата. Защитниците ѝ са отрязани от останалите сили на Южния фронт. <ref name="hwarodesa"/> Офанзивата е временно спряна от Антонеску за усилване на румънските войски с нови части. <ref name="art7"/>

На същия ден (13 август) съветската отбрана е реорганизирана. Образувани са три сектора. Източният включва десния фланг от Черно море до Хаджибейския лиман, западния сектор е изнесен на дъгата от Хаджибейския лиман до Секретаревка, а южния сектор удържа линията до [[Днестърски лиман|Днестърския лиман]] и черноморския бряг (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/004.jpg '''картата''']<ref name="60let"/>). Кавалерийската дивизия, при образуването на секторите е изведена в резерв, заедно с други части. <ref name="hwarodesa"/>

Срещу тези сили е изправена Приморската армия, която е обединена на [[19 август]] с Одеската военноморска база и Черноморския флот в ''Одески отбранителен район'' под командването на [[контраадмирал]] [[Гавриил Жуков]].<ref name="soldat2"/> В частите, удържащи града, има 34 500 души. От тях с автоматично оръжие са въоръжени 660, с полуавтоматични винтовки - – 2450. Тежките [[картечница|картечници]] са 418, ръчните - – 703. Полевата [[артилерия]] наброява 303 оръдия, включително противотанковите. Действащите [[танк]]а са два, изправните самолети – 19. <ref name="hwarodesa"/> От решаващо значение за защитниците на Одеса са доставките на продоволствие, боеприпаси и войски по море. Корабната артилерия взима активно участие в огневата поддръжка на сухопътните войски. Снабдяването на града се осъществява с транспортни съдове на Черноморско-Азовското параходство и бойни кораби. Разбирайки, че от това зависи изходът на борбата за Одеса, германското командване насочва своята авиация срещу морските превози, но без особен успех. За времето на отбраната на града, немски и румънски самолети нанасят над 200 удара, унищожавайки в морето и в базите 9 кораба.<ref name="hwarodesa"/>

До 24 август, в резултат на боеве около селищата Кагарлик, Вигода, Вакаржани, Старая Дофиновка и др., румънските войски успяват да преодолеят предните съветски линии западно и североизточно от Одеса и да излязат срещу главната отбранителна линия, на 15- – 16 км от града (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/004.jpg '''картата''']<ref name="60let">взета от [http://www.victory.mil.ru/ 60 лет великой победе] (приложение към официалния сайт на Министерството на отбраната на Русия)</ref>). За три седмици от операцията отвъд Днестър 4-та румънска армия губи 27 307 души (5329 убити, 18 600 ранени и 3378 изчезнали).<ref name="art7"/>

На 28 август румънската офанзива е подновена с фокус около Ленинтал (западно от Одеса), но пробив в съветската защита не е постигнат и на 5 септември настъплението е преустановено.<ref name="axw12-13">Axworthy, M., Serbanescu, H. ''The Romanian Army of World War 2'' (Osprey Publishing 1992, ISBN 1855321696), стр. 12- – 13</ref> Антонеску не е доволен от резултатите и на [[9 септември]] генерал Чуперка е заменен като командир на армията от генерал-лейтенант [[Йосиф Якобич]]. Румънският диктатор също така отменя атаката на армията за 10 септември, за да даде време на подкрепленията да пристигнат на фронта край Одеса. Тук са изпратени и части на [[Вермахт]]а (пехотен полк, два полка тежка артилерия и сапьорен полк), под командването на генерал-лейтенант Рене фон Курбие. <ref name="art7"/> Съветските войски също страдат от тежки загуби между [[28 август]] и [[11 септември]] (7000 пленени, 20 000 ранени и неизвестен брой убити). За сметка на това, от 5 до [[12 септември]], в Одеса пристигат петнадесет [[батальон]]а подкрепление. Общата численост на попълненията, пристигнали за две седмици, възлиза на 25 350 души. <ref name="hwarodesa"/>

В утрото на 12 септември румънските войски преминават в настъпление в полосата на 25-а („Чапаевската“) дивизия. Два дни по-късно командващият на Приморската армия Георгий Софронов дава заповед за оттегляне на левофланговите части на южния сектор на нова отбранителна линия и иска подкрепления от Върховното главно командване. По нареждане на [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]], на [[17 септември]] [[ескадра]]та на контраадмирал [[Лев Владимирски]] пренася от Новоросийск в Одеса 157-а стрелкова дивизия и други подразделения. <ref name="hwarodesa"/><ref name="vovenz504"/>

Ден по-рано (на 16 септември) 1-ви румънски армейски корпус овладява височините северозападно от селището Грос Либентал. Румънското командване очаква това да е последният щурм на съветските позиции. [[Маршал]] Антонеску и [[бригаден генерал]] [[Александру Йоанитиу]] (началник на румънския Генерален щаб) пристигат на фронта на 17 септември, за да присъстват на офанзивата. Йоанитиу обаче загива при нелеп инцидент. <ref name="art7"/> До [[21 септември]] румънците успяват да излязат на главната линия на отбраната, в западния и южния ѝ сектор. <ref name="hwarodesa"/> Особено силен е натискът им в източната част на отбраната. Излизайки на провлака между [[Куялницки лиман|Куялницкия лиман]] и крайбрежието североизточно от Одеса, румънците могат да водят систематичен артилерийски обстрел по града и по корабите, преминаващи на 4- – 5 мили от брега. <ref name="soldat2"/> За да ги лишат от възможността да водят прицелен огън по акваторията на пристанището, на 15 септември руснаците взривяват Воронцовския маяк. <ref> {{икона|ru}} [http://zalizyaka.livejournal.com/10047.html ''Кто взрывал Крещатик. Одесское доказательство'']. Част 1</ref>

На [[22 септември]] по румънските войски, придвижващи се към източния сектор на отбраната, е нанесен изненадващ комбиниран удар. Бойните кораби под командването на контраадмирал [[Сергей Горшков]] стоварват морски [[десант]] в района на Григориевка (3-ти полк морска пехота от [[Севастопол]]). Едновременно с това в тила на румънците е спуснат парашутен десант. Срещу румънските войски на участъка Фонтанка – Гилдендорф настъпват частите на две стрелкови дивизии. В резултат на съгласувания удар, две дивизии са разгромени и румънците са отблъснати на 5- – 8 км, като са лишени от възможността да водят артилерийски обстрел по града и пристанището.<ref name="soldat2"/> След това поражение румънското командване отменя планираната за 23 септември офанзива срещу Одеса от запад (при Далник и Татарка) в очакване на подкрепления от Германия.<ref name="axw14"/>

На [[24 септември]] Антонеску информира германската военна мисия в [[Букурещ]], че обсадата на града трябва да бъде свалена — – загубите са големи и румънците нямат резерви в жива сила и продоволствие. След известни взаимни обвинения, до [[1 октомври]] Антонеску се съгласява да продължи обсадата, но само при условие, че [[Германия]] обещае да изпрати подкрепления. <ref name="Odessclub"/>

След отхвърлянето на румънците от източния сектор на отбраната, съветските войски в Одеса започват да се чувстват все по-уверено. Положението при Одеса е благоприятно за продължителна обсада. Военният съвет обсъжда въпросите по подготовката на армията за зимата. Градът също се готви за зимния период — – на 24 септември бюрото на областния комитет приема постановление за подобряване на условията на живот в катакомбите, където са се преселили хиляди семейства, спасявайки се от бомбардировките. <ref> {{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/memo/russian/krylov1/08.html ''Не померкнет никогда'']</ref>

В началото на октомври 1941 г. обаче обстановката на Южния фронт, която влияе съществено на положението на обсадената Одеса, става все по-напрегната. След разгрома на съветските войски в [[битка при Киев (1941)|битката при Киев]] немската група армии „Юг“ продължава бързото си придвижване на изток, заплашвайки [[Донбас]], [[Крим]] и [[Ростов на Дон|Ростов]] (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/003.jpg картата]<ref name="60let"/>). При завладяване на Кримския полустров от германците Одеса би се оказала далеч зад фронтовата линия и съдбата на града на войските в него би била предопределена. Отчитайки тези обстоятелства, на 30 септември 1941 г. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] приема решение за евакуацията на войските от Одеса и прехвърлянето им за усилване на 51-ва отделна армия в Крим. <ref> {{икона|ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20786 Оборона Одессы и Севастополя. Оборона Одессы. Последние дни обороны]</ref>

Евакуацията е организирана тайно от противника. За да заблудят румънското командване, на 2 октомври две съветски дивизии предприемат атака от селището Далник, западно от Одеса. Атаката е отбита с тежки загуби на атакуващите, но евакуацията на Приморската армия е осъществена скришом, без загуби.<ref name="axw14">Axworthy, M., Serbanescu, H. ''The Romanian Army of World War 2'' (Osprey Publishing 1992, ISBN 1855321696), стр. 14</ref>. От 1 до 16 октомври в Крим, на транспортни и бойни кораби са превозени 86 000 бойци, 15 000 души гражданско население, военна техника, както и 25 000 тона различни товари.<ref name="vovenz504">Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941- – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 504- – 505</ref> В града остават около 250 000 жители. По съветски документи, в Одеса преди евакуацията е имало 659 румънски и немски военнопленници, които, според редица автори, са разстреляни в двора на сградата на НКВД. При оттеглянето си, съветските сапьори взривяват градската електростанция, стената на Хаджибейския лиман, пристанищните съоръжения, унищожават голяма част от оборудването и инсталациите, които не могат да бъдат евакуирани и минират редица здания и учреждения. Последни са разрушени бреговите батареи. <ref> {{икона|ru}} [http://zalizyaka.livejournal.com/10252.html ''Кто взрывал Крещатик. Одесское доказательство'']. Част 2</ref>

На 16 октомври, в 10³⁰ ч., предните патрули на 7-а румънска пехотна дивизия навлизат в Одеса. В 16⁰⁰ч. е овладяно пристанището. До вечерта и последните точки на съпротива в града са унищожени. <ref name="art7"/>

В боевете за Одеса 4-та румънска армия губи 92 545 души (17 729 убити, 63 345 ранени 11 471 изчезнали), 19 танка и 90 оръдия. <ref name="art7"/> Според съветски данни загубите в хора възлизат на 98 156 (18 730 убити, 67 955 ранени и 11 471 изчезнали) души. <ref name="hwarodesa"/> Съветската военна историография отдава голямо значение на защитата на града — – според нея 73-дневната обсада сковава до 18 дивизии на противника, което затруднява придвижването на дясното крило на група армии „Юг“ на изток. <ref name="cmflot"/>

Заради минирането преди евакуацията, германските и румънските [[военноморски сили]] не могат да използват пристанището на Одеса няколко месеца. <ref> {{икона|en}} Nathan Miller. [http://books.google.bg/books?id=9wqkVBuiCgEC&pg=PA181&lpg=PA181&dq=Odessa+German+Black+sea+naval+base+World+war+1941&source=bl&ots=o73Mcox-Ec&sig=ITsHzWjsnxSrJl5mcWI7jxDdCmY&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=4&ct=result#PPA182,M1 ''War at Sea: A Naval History of World War II''] Oxford University Press US. 1997 г. ISBN 0195110382

След окупирането на града от войските на Оста, на 7 декември Одеса става административен център на областта [[Транснистрия]] (букв. ''Отвъд Днестър''), управлявана от румънска администрация. По време на окупацията е проведена регистрация на цялото мъжко население от 18 до 50-годишна възраст и повечето мъже са арестувани. [[Евреи]]те в града са систематично избивани и депортирани. На 22 октомври е взривено зданието на румънското комендантство. Загиват около 60 войници и [[офицер]]и, в това число комендантът на града - – [[генерал]] [[Йонел Глогояну]]. Незабавно, като ответна мярка са убити около пет хиляди души, повечето от които — – евреи. <ref>{{ЕЕЕ|13047|Одесса}}</ref><ref> {{икона|en}} [http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10005476 Holocaust Encyclopedia]</ref>

На [[22 декември]] [[1942]] г. е учреден медал „За отбраната на Одеса“. През [[1945]] г. Одеса е определен от съветското правителство за [[„Град-герой“]], а през [[1965]] г. на града е връчен [[Орден Ленин|орден „Ленин“]] и медал „Златна звезда“. <ref> {{икона|ru}} [http://flot.com/news/dayinhistory/index.php?ELEMENT_ID=9377 Героическая оборона Одессы]</ref> В периода [[1964]] - – [[1967]] г., на линиите на отбраната на Одеса е създаден „Зеленият пояс на славата“, който включва десет паметника на местата на най-важните сражения. <ref> {{икона|ru}} [http://web.archive.org/web/20050519005225/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/083/692.htm Одесская оборона 1941]</ref> За обсадата на града е заснет филмът „Подвиг Одессы“.

* Victor Nitu, Dragos Pusca. [http://www.worldwar2.ro/ ''Romanian Armed Forces in the Second World War. The Battle of Odessa - – 1941'']

* Dallin, Alexander [http://odessitclub.org/en/archives/dallin/chapter_1.html ''Odessa, 1941- – 1944: A Case Study of Soviet Territory Under Foreign Rule'']. Iasi-Oxford-Portland: Center for Romanian Studies. 1998 г. ISBN 9739839118

* Перечнев, Ю. [http://militera.lib.ru/h/perechnev_ug/index.html ''„Советская береговая артиллерия: История развития и боевого применения 1921–19451921 – 1945 гг.“'']. М. Наука. 1976 г.

* Dallin, Alexander [http://odessitclub.org/en/archives/dallin/chapter_1.html ''Odessa, 1941- – 1944: A Case Study of Soviet Territory Under Foreign Rule'']. Iasi-Oxford-Portland: Center for Romanian Studies. 1998 г. ISBN 9739839118