Григор Грънчаров: Разлика между версии

[[Григор Грънчаров]] е роден на [[18 януари]] [[1861]] г. в [[Горна Оряховица]]. Братов син на известните български революционери [[Вичо Грънчаров|Вичо]] и [[Сидер Грънчаров]]и. След [[Освобождение на България|Освобождението на България]], Григор Грънчаров постъпваПостъпва в Одеското военно училище в [[Русия]] и завършва през [[1881]] г.

По време на [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) командва 2-ра пионерна рота, с която участва в укрепяването на [[Сливнишката позиция]]. За усърдието си е награден с орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ V степен.

През [[1886]] г. Григор Грънчаров завършва военната академия в [[Русия]], след завръщането си в [[България]] участва в подготовката на русофилския бунт в [[Русе]] (1887). След неуспеха на бунта, заедно с много други офицери емигрира в Русия, където служи в Кавказката военна област. През 1898 г. се урежда въпроса с емигриралите офицери и му се дава възможност да се върне отново в България. На 17 ноември 1907 е произведен в чин [[генерал-майор]] и уволнен от служба.

По време на [[Балканската война]] (1912 – 1913) е мобилизиран и служи като командир на 3^-та бригада от [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]] и е, пръв помощник, началник на войските на дясното крило на генерал [[Георги Вазов]] при подготовката и щурма на Одринската крепост.

В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] – [[1918]]) командваотново е мобилизиран и отново командва 3^-та бригада от [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а дивизия]].

ЖененГригор Грънчаров е женен за Олга Върбенова, дъщеря на емборчанина [[Христо Върбенов]].

* {{cite book | title = Съединението 1885 - – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}