Григор Грънчаров

Григор Грънчаров
	Григор Грънчаров
български генерал
	Грънчаров със съпругата си Олга Върбенова в Монтрьо, 1908 г.
Звание	генерал-майор
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	18 януари 1861 г. (стар стил) Горна Оряховица, Османска империя
Дата и място на смърт	29 февруари 1928 г. (67 г.) Бяла, Царство България

Григор Москов Грънчаров е български военен инженер (генерал-майор).

Биография

Григор Грънчаров е роден на 18 януари 1861 г. в Горна Оряховица. Братов син на известните български революционери Вичо и Сидер Грънчарови. След Освобождението на България, Постъпва в Одеското военно училище в Русия и завършва през 1881 г.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) командва 2-ра пионерна рота, с която участва в укрепяването на Сливнишката позиция. За усърдието си е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

През 1886 г. Григор Грънчаров завършва военната академия в Русия, след завръщането си в България участва в подготовката на русофилския бунт в Русе (1887). След неуспеха на бунта, заедно с много други офицери емигрира в Русия, където служи в Кавказката военна област. През 1898 г. се урежда въпроса с емигриралите офицери и му се дава възможност да се върне отново в България. На 17 ноември 1907 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи като командир на 3-та бригада от Девета пехотна плевенска дивизия, пръв помощник, началник на войските на дясното крило на генерал Георги Вазов при подготовката и щурма на Одринската крепост.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) отново е мобилизиран и отново командва 3-та бригада от 9-а дивизия.

Генерал-майор Григор Грънчаров умира на 29 февруари 1928 г. в психиатричната болница в Бяла.

Семейство

Григор Грънчаров е женен за Олга Върбенова, дъщеря на Христо Върбенов от гръцкото село Емборе.

Военни звания

Подпоручик (11 септември 1880)
Поручик (20 август 1883)
Капитан (24 март 1886)
Майор
Подполковник (1894)
Полковник (15 ноември 1900)
Генерал-майор (17 ноември 1907)

Награди

Орден „За храброст“ III степен
Орден „Св. Александър“ V степен

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 213.
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.