Григор Грънчаров

български генерал

Григор Москов Грънчаров е български военен инженер (генерал-майор).

Григор Грънчаров
български генерал
Грънчаров със съпругата си Олга Върбенова в Монтрьо, 1908 г.
Грънчаров със съпругата си Олга Върбенова в Монтрьо, 1908 г.

Звание
Битки/войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Григор Грънчаров е роден на 18 януари 1861 г. в Горна Оряховица. Братов син на известните български революционери Вичо и Сидер Грънчарови. След Освобождението на България, Постъпва в Одеското военно училище в Русия и завършва през 1881 г.

Сръбско-българска война (1885)Редактиране

По време на Сръбско-българската война (1885) командва 2-ра пионерна рота, с която участва в укрепяването на Сливнишката позиция. За усърдието си е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

През 1886 г. Григор Грънчаров завършва военната академия в Русия, след завръщането си в България участва в подготовката на русофилския бунт в Русе (1887). След неуспеха на бунта, заедно с много други офицери емигрира в Русия, където служи в Кавказката военна област. През 1898 г. се урежда въпроса с емигриралите офицери и му се дава възможност да се върне отново в България. На 17 ноември 1907 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

Балканска война (1912 – 1913)Редактиране

По време на Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи като командир на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, пръв помощник, началник на войските на дясното крило на генерал Георги Вазов при подготовката и щурма на Одринската крепост.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

В Първата световна война (1915 – 1918) отново е мобилизиран и отново командва 3-та бригада от 9-а дивизия.

Генерал-майор Григор Грънчаров умира на 29 февруари 1928 г. в Бяла.

СемействоРедактиране

Григор Грънчаров е женен за Олга Върбенова, дъщеря на емборчанина Христо Върбенов.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 213.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Външни препраткиРедактиране