Разпадане на Османската империя: Разлика между версии

То съвпада с [[Втора конституционна епоха|Втората конституционна епоха]] (1908–19221908 – 1922), започнала след „[[Младотурската революция]]“ (3 юли 1908 г.) и обявяването от султана на връщане на [[Османска конституция|конституцията от 1876 г.]] и повторното свикване на Османския парламент. Този акт бележи фактическото начало на разпада на Османската империя. Тази епоха е доминирана от политиците от [[Комитет за единство и прогрес|Комитета за единство и прогрес]] и движението, което става известно под името „[[младотурци]]“.

Така [[Австро-Унгария]] се възползва от [[Гражданско неподчинение|гражданското неподчинение]] в империята и през 1908 г. официално анексира [[Босна и Херцеговина|Босненския вилает]], но за да избегне война с османците, изтегля войските си от [[Новопазарски санджак]] — – друга спорна територия между двете империи. По времето на последвалата [[Итало-турска война|Итало-турската война]] (1911–19121911 – 1912 г.) Османската империя губи [[Либия]]. В резултат [[Балканският съюз]] обявява война на империята. Със загубата си и в [[Балканската война]], Османската империя губи балканските си територии с изключение на [[Източна Тракия]]. До 1914 г. Османската империя е изтласкана от почти всичките си европейски и северноафрикански територии. Все пак под неин контрол остават около 28 млн. души — – 17 млн. в границите на днешна [[Турция]], 3 млн. в [[Сирия]], [[Ливан]] и [[Палестина]] и 2,5 млн. в [[Ирак]]. Други 5,5 млн. остават под номинално османско владичество в [[Арабския полуостров]].<ref>{{cite book|author=Şevket Pamuk|editor=Broadberry/Harrison|title=The Economics of World War I|url=http://books.google.com/books?id=rpBbX3kdnhgC&pg=PA112|accessdate=18 февруари 2013|year=2009|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-139-44835-2|page=112|chapter=The Ottoman Economy in World War I}}</ref>

През ноември 1914 г. Империята се включва в [[Първата световна война]], на страната на [[Централните сили]] и взима участие в „[[Близкоизточен театър (Първа световна война)|Близкоизточния театър]]“. Империята постига няколко важни победи в първите години на войната, като: [[Галиполска операция|битката при Галиполи]] и обсадата на [[Обсада на Ел Кут|Ел Кут]], но има и загуби — – катастрофалната [[Кавказки фронт|Кавказка кампания]] срещу руснаците.<ref name="Tucker2005">{{cite book|editor=Spencer C. Tucker|title=World War I: A - – D.|url=http://books.google.com/books?id=2YqjfHLyyj8C&pg=PA1080|accessdate=15 февруари 2013|year=2005|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-85109-420-2|page=1080}}</ref>

През 1915 г. [[Кавказка армия (Първа световна война)|руско-кавказката армия]] продължава да напредва в Северна Анатолия,<ref name=ArmenianMassacresBritannica>{{cite web|author=Encyclopædia Britannica |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/35323/Armenian-massacres |title=Armenian massacres (Turkish-Armenian history) |publisher=Britannica Online Encyclopedia |accessdate=26 август 2010}}</ref> подпомагана от османски арменци. Османското правителство започва депортиране и кланета над етническата арменска популация — – събития които остават известни в историята под името [[Арменски геноцид]].<ref>{{cite book|last=Balakian|first=Peter|title=The burning Tigris: the Armenian genocide and America's response|year=2003|publisher=HarperCollins|location=New York|isbn=0-06-019840-0|authorlink=}}</ref><ref>{{cite journal | last = Walker | first = Christopher J | authorlink = Christopher J. Walker | title = World War I and the Armenian Genocide | url = | journal = The Armenian People from Ancient to Modern Times | volume = II | pages = 239–273239 – 273 | ref = harv }}</ref><ref>{{cite book|last=Akçam|first=Taner|title=A shameful act: the Armenian genocide and the question of Turkish responsibility|year=2006|publisher=Metropolitan Books|location=New York|isbn=0-8050-7932-7|pages=109–204109 – 204|authorlink=}}</ref> [[Арабско въстание|Арабското въстание]], което започва през 1916 г., обръща хода на събитията на Близкоизточния фронт, където през първите две години на [[Първа световна война|войната]] изглежда, че силите на империята имат надмощие. С подписването на „[[Мудроско примирие|Мудроското примирие]]“ на 30 октомври 1918 г. се слага край на военните действия в Близкия изток. Последвалата окупация на Цариград и [[Севърски договор|договора от Севър]] потвърждават разделянето на Османската империя.

Когато след Първата световна война и последните останки от Османската империя са ликвидирани със Севърския договор, съвременната територия на [[Турция]] също е разделена на части, някои от които са придадени на съседните [[Гърция]] и [[Армения]], а други стават протекторат на някои от Великите сили като Великобритания, Италия и Франция. Окупацията на Цариград и Смирна води до създаването на „[[Турско национално движение]]“, което под ръководството на [[Кемал Ататюрк]] изтласкват гърците, французите, англичаните, италианците и арменците на няколко фронта.<ref>Yelavich, Barbara (1983). History of the Balkans: Twentieth century. Cambridge University Press. p. 131. ISBN 978-0-521-27459-3.</ref> Султанската власт е отменена на 1 ноември 1922 г. и последният султан [[Мехмед VI]] напуска страната на 17 ноември 1922 г. С [[Лозански договор|Лозанския]] от 1923 година е признато правото да бъде създадена турска република. На 29 октомври 1923 г. [[Велико национално събрание на Турция|Великото Народнонационално събрание]] обявява създаването на [[Турция|Република Турция]]. [[Халифат]]ът като религиозна институция останала от Империята е премахнат на 3 март 1924 г.