Отваря главното меню
История на Османската империя
Създаване на Османската империя
Османски бейлик
Османско междуцарствие
Zonaro GatesofConst.jpg Падане на Константинопол (1453)
Териториално разширение на Османската империя
Женски султанат
Епоха Кьопрюлю
Стагнация на Османската империя
Епоха Кьопрюлю
Епоха на лалетата
Кърджалийско време
Упадък на Османската империя
Кърджалийско време
Реформи на Махмуд II
Танзимат
Първа конституционна епоха
Разпадане на Османската империя
Втора конституционна епоха + Младотурска революция
Османската империя в Първата световна война
Разделяне на Османската империя
Тематични
Turkisch-day-in-Berlin.jpg Еничарски корпус
Ликвидиране на еничарския корпус
Pax Ottomana + Османистика
Jean-Baptiste van Mour 004.jpg Османско право
Харем-и Хумаюн
Реформи на Махмуд II
Обявяването на „Младотурската революция“ от лидерите на Османските миллети.

Разпадането на Османската империя е период през който от империя на три континента държавата се свива до границите на Анатолия и се трансформира в Република Турция.

То съвпада с Втората конституционна епоха (1908–1922), започнала след „Младотурската революция“ (3 юли 1908 г.) и обявяването от султана на връщане на конституцията от 1876 г. и повторното свикване на Османския парламент. Този акт бележи фактическото начало на разпада на Османската империя. Тази епоха е доминирана от политиците от Комитета за единство и прогрес и движението, което става известно под името „младотурци“.

Така Австро-Унгария се възползва от гражданското неподчинение в империята и през 1908 г. официално анексира Босненския вилает, но за да избегне война с османците, изтегля войските си от Новопазарски санджак — друга спорна територия между двете империи. По времето на последвалата Итало-турската война (1911–1912 г.) Османската империя губи Либия. В резултат Балканският съюз обявява война на империята. Със загубата си и в Балканската война, Османската империя губи балканските си територии с изключение на Източна Тракия. До 1914 г. Османската империя е изтласкана от почти всичките си европейски и северноафрикански територии. Все пак под неин контрол остават около 28 млн. души — 17 млн. в границите на днешна Турция, 3 млн. в Сирия, Ливан и Палестина и 2,5 млн. в Ирак. Други 5,5 млн. остават под номинално османско владичество в Арабския полуостров.[1]

Мехмед VI, последният султан на Османската държава, напуска страната през 1922 г.

През ноември 1914 г. Империята се включва в Първата световна война, на страната на Централните сили и взима участие в „Близкоизточния театър“. Империята постига няколко важни победи в първите години на войната, като: битката при Галиполи и обсадата на Ел Кут, но има и загуби — катастрофалната Кавказка кампания срещу руснаците.[2]

През 1915 г. руско-кавказката армия продължава да напредва в Северна Анатолия,[3] подпомагана от османски арменци. Османското правителство започва депортиране и кланета над етническата арменска популация — събития които остават известни в историята под името Арменски геноцид.[4][5][6] Арабското въстание, което започва през 1916 г., обръща хода на събитията на Близкоизточния фронт, където през първите две години на войната изглежда, че силите на империята имат надмощие. С подписването на „Мудроското примирие“ на 30 октомври 1918 г. се слага край на военните действия в Близкия изток. Последвалата окупация на Цариград и договора от Севър потвърждават разделянето на Османската империя.

Когато след Първата световна война и последните останки от Османската империя са ликвидирани със Севърския договор, съвременната територия на Турция също е разделена на части, някои от които са придадени на съседните Гърция и Армения, а други стават протекторат на някои от Великите сили като Великобритания, Италия и Франция. Окупацията на Цариград и Смирна води до създаването на „Турско национално движение“, което под ръководството на Кемал Ататюрк изтласкват гърците, французите, англичаните, италианците и арменците на няколко фронта.[7] Султанската власт е отменена на 1 ноември 1922 г. и последният султан Мехмед VI напуска страната на 17 ноември 1922 г. С Лозанския от 1923 година е признато правото да бъде създадена турска република. На 29 октомври 1923 г. Великото Народно събрание обявява създаването на Република Турция. Халифатът като религиозна институция останала от Империята е премахнат на 3 март 1924 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Şevket Pamuk. The Ottoman Economy in World War I. // The Economics of World War I. Cambridge University Press, 2009. ISBN 978-1-139-44835-2. с. 112. Посетен на 18 февруари 2013.
  2. World War I: A - D.. ABC-CLIO, 2005. ISBN 978-1-85109-420-2. с. 1080. Посетен на 15 февруари 2013.
  3. Encyclopædia Britannica. Armenian massacres (Turkish-Armenian history). // Britannica Online Encyclopedia. Посетен на 26 август 2010.
  4. Balakian, Peter. The burning Tigris: the Armenian genocide and America's response. New York, HarperCollins, 2003. ISBN 0-06-019840-0.
  5. Walker, Christopher J. World War I and the Armenian Genocide. // The Armenian People from Ancient to Modern Times II. с. 239–273.
  6. Akçam, Taner. A shameful act: the Armenian genocide and the question of Turkish responsibility. New York, Metropolitan Books, 2006. ISBN 0-8050-7932-7. с. 109–204.
  7. Yelavich, Barbara (1983). History of the Balkans: Twentieth century. Cambridge University Press. p. 131. ISBN 978-0-521-27459-3.