Арнолд фон Хюкесваген: Разлика между версии
Нова страница: „{{Личност|аристократ | описание = граф на Хюкесваген | портрет = | портрет-описание = | в...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 05:16, 21 октомври 2020
Арнолд фон Хюкесваген (на немски: Arnold von Hückeswagen; на латински: Arnoldus comes de Hokeneswage; * пр. 1193; † сл. 1240/пр. 1260) е граф на графството Хюкесваген (пр. 1208 – сл. 1240) в Северен Рейн-Вестфалия.
| Арнолд фон Хюкесваген | |
| граф на Хюкесваген | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1240 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Хайнрих фон Хюкесваген |
Той е вторият син на граф Хайнрих фон Хюкесваген († 1205). Брат е на наследника Дитрих/Теодорих († пр. 1208), Алберт, каноник в манастир Гереон в Кьолн, и на Конрад фон Рененберг († 1249), който е господар на замък Рененберг.
Според документ от 1209 г. Арнолд фон Хюкесваген и съпругата му Адела (Аделхайд) подаряват собствености в Хонрат (в Ломар) на „манастир Грефрат“ (в Золинген).[1]
През 1228 г. Арнолд действа между дворовете на Англия и Бохемия. В Бохемия по-късно се намира резиденцията на графовете на Хюкесваген. През 1230 г. той е свидетел в Рейнланд, от 1234 г. в Бохемия и Моравия. Там той построява замъците „Стари Жичин“ и „Хуквалди“, по търговския път от Моравия за Краков.
На 14 юли 1240 г. [2] заедно със съпругата си и син му Франко той дарява на „манастир Щайнфелд“ собственостите си в Рьондорф.
През 1260 г. графството Хюкесваген е продадено на графовете на Берг, и Хюкесвагенирите се местят в Моравия.
Фамилия
Арнолд фон Хюкесваген се жени за Адела (Аделхайд) или Ютта фон Хукесваген († сл. 1274). Те имат децата:[3]
- София фон Хюкесваген († сл. 1310), омъжена I. сл. 1269 г. за Вилхелм III цу Френц († 1279), II. сл. 1277 г. за Герхард I фон Дик († сл. 1318)
- Франко († пр. 1277), граф на Хюкесваген на 6 юли 1260 г., и господар в Моравия (Лахай/Lašsko), женен за Троицлава и има два сина: Блудо и Хайнрих де Врибурх.
- Хайнрих, каноник 1260 г. в „манастир Гереон“ в Кьолн
- Еберхард
- Адела
- Алайдис
- Агнес.
Литература
- Lutz Jahr: 900 Jahre Hückeswagen 1085 – 1985. Hückeswagen 1984.
- Gregor Wolny: Die Markgrafschaft Mähren, topographisch, statistisch und historisch dargestellt. Band I: Prerauer Kreis, Brünn 1835, S. 176
- GeneaNet, DL Genealogie.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 118.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 125C.
Източници
- ↑ Theodor Josef Lacomblet: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins. Band II (1846), 25, S. 15.
- ↑ Theodor Josef Lacomblet: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins. Band IV (1858), 660, S. 800.
- ↑ Arnold, Graf von Huckeswagen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com