Моравия

историческа земя в Чешката република
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.

За областта в Сърбия вижте Поморавие

Моравия[1][2] (на чешки и на словашки: Morava; на немски: Mähren; на полски: Morawy; на унгарски: Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия. Името ѝ идва от река Морава, която извира от северозападната част на областта.

Моравия
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Моравия, съотнесена към съвременното административно деление на Чехия
Моравия, съотнесена към съвременното административно деление на Чехия
Столица
Площ
22 348,87 km²
Моравия в Общомедия

ГеографияРедактиране

Моравия заема почти 1/3 от Чехия в източната част на страната, включително Южноморавски край и Злински край, както и дялове от Моравскосилезийски, Височина, Оломоуцки, Пардубицки и Южнобохемски краеве.

На север областта граничи с Полша и Чешка Силезия, на изток – със Словакия, на юг – с Долна Австрия, а на запад – с Бохемия. Северната ѝ граница е образувана от Судетите, които на изток продължават в Карпатите. На юг границата с Австрия се определя от река Тая.

В западната част на Моравия се намират Бохемскоморавските височини, достигащи до над 800 м височина, а най-високият връх е Прадед в Судетите на северозапад, издигащ се на 1490 м.

ИсторияРедактиране

 
Княжество Моравия

До 6 век, когато идват славяните, областта е населявана от келти и германи. В края на 8 век е основано Моравското княжество в югоизточна Моравия, югозападна Словакия (Захорие) и части от Долна Австрия. През 833 г. княжеството става Великоморавия, обхващайки и Бохемия, Унгария, Лужица, Силезия и басейна на Висла.

Тази империя рухва под натиска на маджарите около 907 г. Съвременна Моравия след това е независима за известен период, преди вероятно да бъде превзета от Бохемия през 955. Между 999 и 1019 г. областта е част от Полша под управлението на Болеслав I Храбри, след което е присъединена към Бохемия, след което двете области имат обща история при Люксембургите (1349 – 1411) и Хабсбургите.

До 1641 столица на Моравия е разположеният в центъра на областта град Оломоуц, след което е преместена в по-големия Бърно. Издигнатата през 1182 г. до маркграфство област има свой отделен парламент, чиито депутати са избирани от немските и чешките среди.

След разпадането на Австро-Унгария през 1918, Моравия става част от Чехословакия, а през Втората световна война е окупирана от Германия и обособена в Протекторат Бохемия и Моравия. През 1945 г. немското малцинство е изгонено. При разделянето на Чехословакия Моравия влиза в границите на Чехия през 1993 г.

НаселениеРедактиране

Съвременните моравци са славянски народ и говорят диалекти на чешкия. Някои моравци се смятат за отделна етническа група, други са убедени в чешкия си етнически произход. При преброяването от 1991 г. 1 362 000 (13,2%) души от населението на Чехия се обявява за моравско по националност. През 2001 г. техният брой е едва 380 000 (3,7% от цялото население).

Зигмунд Фройд е роден в съвременния град Прибор в Моравия, тогава Freiberg, на 6 май 1856 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Svoboda, Zbyšek. Odborné vexilologické stanovisko k moravské vlajce. // Vexilologie. Zpravodaj České vexilologické společnosti, o.s. č. 169. Brno, Česká vexilologická společnost, 2013, 3319, 3320 с..
  2. Pícha, František. Znaky a prapory v kronice Ottokara Štýrského. // Vexilologie. Zpravodaj České vexilologické společnosti, o.s. č. 169. Brno, Česká vexilologická společnost, 2013, 3320 – 3324 с..
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Moravia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  


 
Исторически области в съвременна Чехия
 
     
Бохемия Моравия Силезия