Уикипедия

Псалтир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Nk премести страницата Псалми (книга) като Псалтир (върху пренасочване)
{{Книга; форматиране: 13x тире-числа, 2x нов ред, 2x тире, 11 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Книга
'''Псалтир''' или '''книгата Псалми''' ({{lang|el|ψαλτήριον}}, ''псалтирион'' — музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на [[Стар завет|Стария завет]] от [[Библия]]та. В еврейската Библия се нарича ספר תהילים, Сефер Техилим - Книга на възхвалите, [[Танакх]] (на иврит hébreu תנ״ך). [[Псалми]]те ({{lang|el|Ψαλμοί}} – „песни“; на еврейски – тегилим (תהילים), са общо 150 или 151 на брой. Според еврейската традиция псалмите са написани от цар [[Давид]], който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. Псалтира и псалмите често се използват в [[литургия|литургии]] и [[молебен]]и.▼
| създаден-година = V век пр. Хр.
| поредица = [[Стар завет]]
| предходна = [[Книга на Иова]]
| следваща = [[Книга Притчи Соломонови]]
}}
 
▲'''Псалтир''' или '''книгата Псалми''' ({{lang|el|ψαλτήριον}}, ''псалтирион'' — – музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на [[Стар завет|Стария завет]] от [[Библия]]та. В еврейската Библия се нарича ספר תהילים, Сефер Техилим - – Книга на възхвалите, [[Танакх]] (на иврит hébreu תנ״ך). [[Псалми]]те ({{lang|el|Ψαλμοί}} – „песни“; на еврейски – тегилим (תהילים), са общо 150 или 151 на брой. Според еврейската традиция псалмите са написани от цар [[Давид]], който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. Псалтира и псалмите често се използват в [[литургия|литургии]] и [[молебен]]и.
[[Файл:Sofia Psalter 1337.png|мини|Софийският песнивец (1337)]]
[[Файл:The Sunday at Home 1880 - Psalm 23.jpg|мини|Илюстрация от 1880 към Псалм 23.]]
Line 16 ⟶ 23:
 
Разделянето на текста на псалми и съответната номерация в еврейската ([[масорети|масоретската]]) Библия се различава от древнегръцкия превод в ([[Септуагинта]]та). Гръцката Библия[http://www.magister.msk.ru/library/bible/greek/grkot24.htm] до днес, както и старата църковно-славянска Библия съдържат 151 псалма. По-новите версии на българския и руски Псалтир, както и по-новите католически и протестантски псалтири използват масоретската номерация – 150 псалма, но не всички номера съвпадат; затова в някои издания има двойна номерация.
 
== Литература ==
* Карачорова И., Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира // Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. С. 1989, стр. 130—245130 – 245.
 
; на руски
* Амфилохий, архим., Древнеславянская Псалтырь. Москва 1880—18821880 – 1882. Т. 1—31 – 3.
* Алексеев Α. Α., О греческой основе славянских библейских переводов // Старобългаристика. I, 1984, стр. 3—223 – 22.
* Карачорова И., Редакции древнеболгарского текста Псалтыри по языковым данным // Polata knigopisnaja № 14—1514 – 15, стр. 26—3826 – 38.
* Коцева Е., Особености содержания и подразделения Псалтыри // Polata knigopisnaja. № 14—1514 – 15, 1985, стр. 39—5039 – 50.
* Погорелов В. Α., Словарь к толкованию Феодорита Киррского на Псалтырь. Варшава 1916
* Погорелов В. Α., Толкования Феодорита Киррского на Псалтырь в древнеболгарском переводе, Варшава 1910
* Северьянов С., Синайская псалтырь: Глаголический памятник XI века. Приготовил к печати Сергей Северьянов. Пг., Издание Отделения русского языка и словесности Российской Академии наук, VII, Прага 1922 [http://www.rusbibliophile.ru/Book/Sinajskaya_psaltyr:_Glagoliches]
* Срезневский В., Древний славянский перевод Псалтыри: исследование его текста и языка по рукописям XI-XIV вв. – СПб. 1877
* Чешко Е. В., Второе южнославянское влияние и редакции псалтырного текста на Руси (XIV—XV вв.) // Старобългаристика. № 4, 1981, стр. 79—8579 – 85.
* Чешко Е. В., Об афонской редакции славянского перевода Псалтыри в ее отношении к другим редакциям // Язык и письменность среднеболгарского периода. Москва 1982, стр. 60—9360 – 93.
* Чешко Е. В., Редакция и особености перевода Псалтыри Томича // Старобългарска литература № 14, 1983, стр. 37—5837 – 58.
 
; на английски
Line 37 ⟶ 44:
|last1 = Berlin
|first1 = Adele
|authorlink1 =
|last2 = Brettler
|first2 = Marc Zvi
|authorlink2 =
|chapter = Psalms
|editor1-last = Berlin
Line 56 ⟶ 63:
}}
* Altbauer, Lunt, An Early Slavonic Psalter from Rus'. Vol. I: Photoreproduction / Ed. by M. Altbauer with collaboration of H. G. Lunt. Cambridge 1978.
* Birdsall J. W., The text of the Gospels in Photius // JTS. Vol. 7, 1956, pp. 42—5642 – 56, 190—198190 – 198.
* {{Cite book
|last = Day
|first = John
|authorlink =
|title = Psalms
|publisher = Continuum
Line 94 ⟶ 101:
}}
* {{Cite book
| last = Kselman | first = John S.
| chapter = Psalms
| editor1-last = Coogan | editor1-first = Michael David
| editor2-last = Brettler | editor2-first = Marc Zvi
| editor3-last = Newsom | editor3-first = Carol Ann
| title = The New Oxford Annotated Bible with the Apocryphal/Deuterocanonical Books
| publisher = Oxford University Press
Line 124 ⟶ 131:
|last = Mitchell
|first = David C.
|authorlink =
|title = The Message of the Psalter: An Eschatological Programme in the Book of Psalms
|publisher = JSOT: Sheffield Academic Press
Line 135 ⟶ 142:
|last = Mitchell
|first = David C.
|authorlink =
|title = The Songs of Ascents: Psalms 120 to 134 in the Worship of Jerusalem's Temples
|publisher = Campbell: Newton Mearns
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Псалтир“.